— Няма начин да избягаме — промълви Уил. — Не и при толкова много преследвачи. Трябва да направиш всичко възможно кошмарът им да се сбъдне, скъпа. Да намериш доказателство за онова, с което се е занимавал баща ти, и да го публикуваш. Да го пуснеш в интернет, да го изпратиш на „Ню Йорк Таймс“, „Сън“ и Би Би Си. Да го изпратиш на „Грийнпийс“ и в Белия дом. А после да отидеш в ЦРУ и да поискаш защита.
— Но, Уил… — заговори тя почти през сълзи. — Не бях разговаряла с татко сериозно от години. Нямах представа върху какво работи. Как да намеря това доказателство? Дори не знаем дали сме прави. Може би няма нищо общо със соларни клетки…
— Има — увери я Уил. — Всичко пасва, съвършено. Няма друго логично обяснение.
— Той не е споделял нищо с мен — възрази Мелиса. — Не ми е казвал подробности за работата си. Бяхме загубили връзка. Как да намерим това сега?
Уил сви рамене.
— Внимателно — каза той. — Трябва да бъдеш подготвена, скъпа. Щом аз се сетих, навярно и те са се сетили. Ще знаят какви са намеренията ни и защо. Ако не ни хванат по пътя, ще очакват да се появим в университета на баща ти. Скоро, ако вече не са там.
Отново я целуна.
— Тук сме неоткриваеми. Да хапнем. Няма да дойдат, скъпа, все още не.
Подаде й ръка. Мелиса плъзна своята в нея, наведе се и го целуна по рамото. Чувстваше се слаба, почти замаяна от любов към него.
Гостилницата се оказа съвсем скромна, с меню, надраскано на черна дъска с бял тебешир, италианско, нищо за туристи. Уил поръча бурида, лигурско задушено с риба, а Мелиса избра обикновени спагети със сос песто. Сервираха го с лимонада от стъклени бутилки, налята върху лед. Беше евтина и собственикът изсумтя одобрително, когато Уил заговори на италиански.
Имаше малък прашен телевизор, монтиран върху желязна конструкция на стената. Уил помоли домакина да го включи и той гордо завъртя ключовете за настройка, за да намери Си Ен Ен. По новинарския канал вървеше спорт, футболен мач между „Джетс“ и „Викингс“. Домакинът се отдалечи да обслужи редовните си клиенти и ги остави. Те бяха платили предварително и вече не го интересуваха.
— Яж — каза Уил. — Вкусно е. Тук са измислили соса песто, знаеше ли?
Мелиса не отговори. Бе приковала поглед в екрана. Протегна ръка, докосна неговата и посочи към телевизора. Уил изчака няколко мига, отпи глътка сода и се обърна натам, съвсем леко, сякаш не проявяваше интерес.
Русокосата новинарка говореше на фона на снимка на Уил и Оливия, застанали върху червен килим, Оливия с протегната напред ръка, на която блестеше пръстен с диамант.
Мелиса предпазливо огледа заведението, но никой не гледаше Уил. Беше с брада, никой не би разпознал в него богатия мъж със смокинг.
— … когато тялото на светската дама Оливия Уортън било намерено в апартамента й. Госпожица Уортън, годеница на скандалния финансист Уилям Хайд, е била удушена. Полицейски източници съобщават, че по тялото на младата жена са открити кръв и косми на Хайд. Хайд изчезна преди седмица от Манхатън и сега е издирван за разпит във връзка със смъртта на Оливия Уортън и нападение на двама служители на „Федерал Експрес“, както и за пране на пари и международни банкови измами…
Уил отпи още глътка от питието си и намери сили да изяде още три лъжици, но Мелиса видя шока, изписан на лицето му, сълзите, които напираха в очите му. Стана с привидно нехайство, хвърли няколко монети на масата и тръгна към вратата. Тя го последва, със сърце, преливащо от емоции: страх, вина, жал.
Уил не каза нито дума. Мелиса го настигна до колата и се плъзна вътре. Той даде на задна и потегли по тесния път, далеч от магистралата, към крайбрежието.
— Ще се движим по обиколни маршрути.
Мелиса прехапа устни.
— Толкова съжалявам, Уил.
— Не бях честен с нея — по бузата му се търкулна сълза, която я стресна. Никога не бе виждала Уил Хайд да плаче. — Използвах я. Беше забавна, добра в леглото, харесвана в светските среди, не се караше с мен. Реших, че е време да се оженя, и й направих предложение. Никога не съм обичал Оливия, а тя заслужаваше нещо по-добро. Когато скъсах с нея, бях ужасен егоист. Казах си, че се е интересувала само от парите ми и положението си. Може би е било така, а може би не. Но това не ме прави по-малко виновен. Тя искаше парите ми, а аз парче от пъзела, аксесоар в живота си. Аз бях по-лошият, защото никога не те забравих. Използвах я.
— Не преднамерено — каза Мелиса. — Не си виждал нещата така. Не се опитвай да пренапишеш миналото, Уил. Ще се доведеш до лудост.