— Каква нелепа смърт — каза той с огорчение.
— Била е популярна и красива — изтъкна Мелиса. — Уважавана във вашите среди, бляскава и зашеметяваща. Навярно е имала страхотен живот допреди няколко дни. Малцина могат да се похвалят с това, Уил.
— Когато тръгнах да те спасявам, дори не ми хрумна, че може да посегнат на нея — той удари с длан по волана. — Какъв себичен глупак съм бил. Изложих на опасност невинна жена. Плати за глупостта ми с живота си. Вината е моя, Миси, аз съм причината за смъртта й…
Вляха се в потока от коли на входа на планински тунел. Мелиса докосна брадичката му и го накара да се обърне за миг към нея. Наведе се и нежно попи сълзите му с устни.
— Уил, причината за смъртта й, е, че някое от онези копелета я е удушило.
Очите му я стрелнаха с поглед и тя се отдръпна изплашена. В тях имаше черна омраза, ярост, която досега не бе виждала. Той се преобрази пред очите й. За първи път в живота си Мелиса съзря в него убиец, какъвто навярно бяха съзирали вражеските агенти преди много време, над цевта на насочен пистолет.
— Да — каза Уил, — права си.
— Какво ще правиш? — прошепна Мелиса.
— Ще престана да бягам от тях — отвърна той. — И ще започна да ги преследвам — срещна погледа й. — Трябва да се разделим за известно време. Ще се обадя на приятели да те скрият, приятели от армията. Мога да ти уредя убежище на едно от най-сигурните места в Йерусалим, охранявано от местните тайни служби.
Тя поклати глава.
— Не мога да те изоставя, Уил. Ако загинеш, животът ми ще свърши. Просто не искам да живея без теб. Нека останем заедно. Какво ще правим?
— Ще зарежем тази кола — каза той. — Ще поплаваме с туристически кораб. Без регистрация, ще подкупя някого от екипажа да ни скрие в празна каюта. Това е последното място, където ще ни търсят. Портофино е спирка на круизи и вече ще са проверили плавателните съдове, ако са толкова съобразителни, преди отплаване. Ние ще се качим на междинна спирка. Следващата е Рим. Освен всичко останало, има и пристанище.
— Добре — Мелиса леко се усмихна. — Мога да поживея и затворена в корабна каюта.
— Ще отидем в университетския комплекс. Ще намерим записките на баща ти — Уил я целуна. — После ти ще заминеш.
— Отказвам.
— Ще заминеш — повтори той. — Ще публикуваш откритията на баща си от някое безопасно място. Може би Израел. Там ще ти помогнат. Участвали сме в съвместни акции. Не забравяй, Мелиса, не е само Оливия. Убили са и баща ти заради това. Можеш да отмъстиш за него без дори един изстрел.
В нея се надигна гняв.
— Наистина са го убили.
— Ако си с мен, ще ми бъде по-трудно. Ще мисля как да те защитя. Остави ме да ги преследвам сам, Мелиса.
— Кого ще преследваш? — прошепна тя. — Не можеш да избиеш всички агенти от толкова много държави, Уил. Сам си срещу тях.
Той наведе глава назад и Мелиса долови раздразнението му. Мишените бяха твърде много, знаеше това. Но очите му се присвиха и отново впериха поглед в нея.
— Ще убия жената — каза Уил. — Лола Монтоя.
— Но тя е жена — възрази Мелиса.
Уил сви рамене.
— Не очаквай от мен рицарско отношение, Мелиса. Монтоя е убийца. Ако не я очистя, ще убие и други хора. Опита се да убие и теб. Вероятно тя е убила Оливия. Прилича на нейния почерк, да подхвърли доказателства, с които да хвърли подозрение върху мен. Който го е направил, е проникнал в кабинета на лекаря ми на Пето Авеню. Това е сериозна професионална работа. В стила на Монтоя — очите му горяха. Тази жена ще умре. И не само тя. Има шеф на операцията, както винаги. Със сигурност е изключително влиятелен човек. Контактува с директори на тайни служби, може би министри. Със сигурност хора с пари. Различни нации и играчи. Избраният за тази задача е сред абсолютния елит — присви очи, замисли се. — Мога да съставя списък от около двадесет имена. Лола Монтоя не докладва пред никой по-нисш.
— Щом е толкова добър, можеш ли да го спреш?
Той я погледна и Мелиса отново потръпна.
— О, да — каза Уил. — Повярвай ми. Мога да го убия.
Колата излезе от тунела и пое по тесен страничен път с табели за Портофино.
— Ще го убия — закани се той.
Тридесет и трета глава
Димитри изчака, докато шофьорът отвори вратата на лимузината. Беше подготвен да бъде търпелив. Може би щяха да минат няколко минути, докато стигне до султана Малик Харун. Нямаше нищо против. Харун бе сред трезвомислещите от клиентите му. А Димитри най-сетне носеше добри новини.