Выбрать главу

Почукването на вратата го ядоса. Шибаните камериерки. Нима не разбираха какво означава табелата „Не ни безпокойте“?

— No, grazie — почти изкрещя той.

Отвсякъде се сипеха сведения за двойки, забелязани в различни части на града. „Разбира се, искаше му се да каже, голям град е, мамка му, има безброй хора.“ Трябваше да намерят издирваната двойка. Трябваше да използват ума си.

Последва упорито удряне по вратата. Димитри гневно просъска. Не можеше да убие камериерка, бяха твърде ценни, липсата им доста бързо се забелязваше от колежките. Без да се бави, плъзна пистолета си под леглото. Проклетата кучка използваше универсалния си ключ, за да влезе.

Вратата се отвори. Димитри се подготви да заръмжи на перфектен италиански. Но не беше камериерката. Беше Лола. Държеше малък метален предмет, приспособление подобно на отвертка. Явно бе разбила ключалката с него. Впечатляващо. Уменията й не бяха преувеличени.

— Затвори вратата — каза той.

Беше апетитна. Гледката на тялото й в консервативно облекло бе възбуждаща. Имаше неустоим контраст между шала и полата, дълга до под коляното, и пищните форми под тях. Лола Монтоя имаше едри гърди, съчетани със заоблен задник, стегнат и оформен с тренировки, като на латиноамериканка, каквато навярно беше. Всъщност той не знаеше откъде е. Ханшът й бе тесен, но Димитри нямаше нищо против. Ако женските й хормони бяха в идеално равновесие, нямаше да бъде толкова ефективен убиец.

Лола затвори вратата, вдигна ръце към главата си и развърза шала. При движението гърдите й се повдигнаха и изпъкнаха срещу него. Свали шала с една ръка и внимателно го преметна върху облегалката на дивана.

— Димитри — прошепна тя.

Облиза устни. „Владей се, владей се“, каза си той. Напоследък мислите му за Лола Монтоя клоняха в една-единствена посока. Не биваше да се предава на похотливи мисли, не сега. Тази жена бе нужна за операцията, едва след края й щеше да пристъпи към другите си планове за нея.

— Да докладваш ли си дошла? — рязко попита той.

— Трябва да ти призная нещо — Лола сви рамене, разкопча първото копче на дългата си рокля. — Трябваше да запазя стратегията си в тайна. Не можех да имам доверие на младите ти агенти, всичките идват от различни служби. Биха могли да ми попречат да изпълня задачата, която ми възложи. Засякох Уилям Хайд и Мелиса Елмет чрез магистралния график от камера. Не докладвах. Проследих ги. Досега трябваше да са мъртви.

Той я погледна с присвити очи.

— Длъжна си да ми докладваш.

— Най-важното беше да изпълня задачата си.

— Не си ги убила.

— Все още. Продължавам работата си. Ще я довърша — разкопча още едно копче. — Винаги успявам. Затова си ме наел.

Димитри не можеше да откъсне очи от роклята й.

— Какво правиш?

— Искам да смекча гнева ти — спокойно отвърна тя. — Зная, че си разбрал за изображението. Димитри, заета съм с това преследване от седмици, без никакви развлечения. Нуждая се от малко развлечение.

Остави роклята да се плъзне по раменете й. Имаха лек матов загар. Кожата й бе гладка, намазана с бебешко олио.

— Никога не бих те предала — смирено каза тя. — Просто исках малко време, за да стигна до тях. Знаеш как е, когато работиш с цяла тълпа.

Разбира се. Всеки го знаеше. Потенциалът за грешки бе огромен. Добрият професионален убиец имаше много качества. Но умението за работа в екип не бе едно от тях.

Това нямаше значение. Указанията му бяха достатъчно ясни.

Все пак бе приятно да гледа как се опитва да го съблазни. Харесваше му блясъкът на кожата й. Почувства възбуда. Не бе докосвал жена от седмици.

— Искаш да спиш с мен?

— Да, да те отпусна. Искам мъж — безсрамно каза тя. — И трябва да бъде от нашите. Не докосвам цивилни — Димитри се засмя и очите й се отвориха широко. — Какво?

— Мислиш, че ще се хвана на този номер, Лола? По-опитен съм от теб — видя как застина. Обективно предполагаше, че тя няма дълга биография. — Защо бих допуснал измамница като теб близо до себе си само по дантелена прашка? Зная какво можеш да ми сториш.

— И е вълнуващо, нали?

Роклята й вече падаше. Влудяваща игра. Свлече се на пода, набрана около краката й. Под консервативния тоалет бе буквално гола. Скъпо изглеждащите дантелени ивици не скриваха нищо от фигурата й. Косите й бяха лъскави, лицето — открито и красиво. Ако не знаеше що за жена е…

Мамка му! Въпреки че знаеше, желанието бе неудържимо. Димитри стисна юмруци.