Беше се подлагала на психоанализа и знаеше, че не е способна да изпитва съчувствие. Не бе изненадващо, предвид онова, което бе преживяла в детството си. Онова, което й бе причинила майка й. Не се безпокоеше заради психологическия си профил. Благодарение на него бе станала толкова добра. Нахрани се хубаво и мислено отрепетира сценария за вечерта. Клиентът бе платил щедро и считаше работата за свършена. Ако не, нямаше да я остави жива. Чисто, неразкриваемо убийство означаваше нещо повече от пари за агент като Лола. Мистерията около нея караше клиентите да изпитват страхопочитание, което бе изключително важно. Защото престанеха ли да се страхуват от нея, щяха да започнат да я преследват.
Лола имаше цел и план. Двадесет милиона, в щатска валута. Знаеше къде да ги скрие и когато изчезне, щеше да бъде за цял живот.
Мойра Дънууди бе струвала на клиента сто хиляди. Но Елън Джоспин струваше два милиона.
Да. Днес беше голям ден.
Десета глава
Градината на покрива бе любимата част на Уил от луксозната му мансарда. Притежаваше внушителна къща с шест спални на три етажа плюс това райско кътче високо в небето. Беше го проектирал един от най-прочутите дизайнери на хотели в света, находчиво използвайки вътрешните стени като прегради срещу вятър, планински цветя и фонтани. Обичаше усещането за открито небе, обичаше да диша въздуха, който на тази височина бе достатъчно свеж. Уличното движение долу пълзеше, стъклата на колите проблясваха като ситни диаманти. Тук цареше пълно спокойствие.
В средата на градината бе сложил, на колосална цена, голям басейн, ограден със стена от прозрачно стъкло. Уилям плуваше по петдесет дължини, сутрин и вечер. Беше чукал стотици жени там; понякога се носеше по повърхността на надуваем дюшек и гледаше звездите. Никой не можеше да го безпокои; никакви телефони, никакви журналисти от клюкарски вестници, никакви раболепни подмазвачи.
Оливия го чакаше вътре. Обичаше да плува пред него гола. Имаше красиво тяло, стройно, със стегнати гърди, силиконови, но той нямаше нищо против. Беше имал приятелки с по-пищни форми, но и Оливия си я биваше. Тя знаеше как да разпалва страстта му. Имаше приятен контраст между светската дама и сексапилната хубавица; беше недостижима за повечето мъже, но не и за него, разбира се. Други се бяха опитвали да приложат същия трик, но Оливия Уортън бе специална; забавна, мила и дипломиран лекар.
Звездите бяха ярки; беше безоблачна нощ. Той потръпна. Оливия бе зашеметяваща с тази рокля. Седеше на ръба на басейна му, босите й крака се поклащаха в топлата вода, и зад нея грееха всички светлини на бетонните кули на града. Бе оставила обувките си с висок ток върху плочките. Нехайният жест събуди неговото умиление.
Уил отвори стъклените врати и влезе. Оливия се усмихна. Беше невероятно красива, много от моделите, с които бе излизал, не можеха да й съперничат. Заобиколи басейна и отиде при нея. Водата бе осветена и сенките танцуваха наоколо. Харесваха му шарките, които образуваха по стените. Обстановката бе отпускаща, позната и вдъхваща сигурност, като това момиче, с което се познаваха от доста време и никога не го бе ядосвало.
— Здравей.
— Здравей — каза той. — Партито беше страхотно, нали?
Тя се засмя — плътен, заразителен смях.
— Не си ли падаш по тези неща?
— Обичам хубавите приеми, но сякаш се сливат в един. Толкова си приличат — засмя се Оливия. — Май сенатор Джоспин ти е хвърлила око, скъпи.
Пълна глупост. Толкова бе забавна. Да, точно сега бе моментът.
— Оливия — Уил се почувства малко глупаво; не го бе планирал преди тази вечер. — Нямам пръстен. Но ще ти купя страхотен, най-хубавия.
— Ще…?
Тя извърна глава към него и големите й сини очи заблестяха от радост и надежда. Събра ръцете си в шепа като дете.
— Ще се омъжиш ли за мен, скъпа?
Последва радостен вик.
— Да! Разбира се! Да!
Уил я целуна, обви ръце около нея, бавно плъзна презрамките на роклята по раменете й, потърквайки с палци гладката й кожа, и тялото й се притисна към неговото, изгарящо от страст.
Когато Уил се събуди в шест, Оливия все още спеше. Всичко бе наред, той не се нуждаеше от много почивка. Остави я в леглото и влезе в душ-кабината. Беше изсечена от монолитен блок черен базалт и гравирана отвътре със звездите и луната от злато. Проектирането на душ-кабини бе едно от нещата, в които американците бяха най-добри.