Выбрать главу

Камериерът бе сложил дрехите му за деня още от предишната вечер. Уил се обръсна и облече за по-малко от пет минути. Мразеше да губи време, особено когато имаше важни сделки за сключване. Тази сутрин влезе в кухнята, където домашната помощница бе сервирала закуска: каничка ямайско кафе „Блу Маунтин“, геврек и пушена сьомга. Нахрани се бързо, наслаждавайки се на аромата на кафето, който изпълваше стаята. Нямаше много време днес, както всеки друг ден. Пред него бяха сложени „Ню Йорк Таймс“ и „Уолстрийт Джърнъл“, както и „Таймс“ и „Телеграф“ от Лондон, пристигнали с първия сутрешен полет. Двадесетте минути по време на закуска му бяха достатъчни, за да ги прегледа и да прочете по-подробно това, което го интересува. Безинтересни заглавия; леко свиване на цената на петрола, наводнения в Котсуолдс, синът на президента арестуван за шофиране в нетрезво състояние.

Уил остави вестниците и разгърна „Джърнъл“. Все още си струваше да се чете, дори в дните на интернет. Извади телефона си и провери уговорките си за деня. С японските банкери от „Номура“ в дванадесет; с няколко души от „Кей Кей Ар“ в десет; с ръководството на компания, набелязана за присъединяване, в осем и половина…

Във всяка минута от деня имаше ангажимент. Нахвърли бележка: по-кратка среща с брокерите следобед. Трябваше му половин час, за да отскочи до „Тифани“ и да купи пръстен за Оливия. Американците обичаха големи диаманти; британците използваха камъни с различен цвят. Щеше да избере идеалния: цветен диамант. Реши, че съвършен златист диамант — бляскав, с овална форма, четири-пет карата, фино шлифован, ще бъде най-подходящ. Може би нямаше да имат такъв в наличност, но за него щяха да намерят. Златен камък за неговото златно момиче.

Погледът му се спря на заглавие в английския „Телеграф“, който лежеше нехайно хвърлен, отворен на една от вътрешните страници.

„Оксфордски академик — жертва на убийство“

Оксфордски академик? Много необичайно. Англичаните дори не позволяваха носене на оръжие. Повдигна вестника, прегледа статията и застина.

„Годеницата на Фрейзър Макинтош — университетският преподавател Мелиса Елмет, присъствала при убийството, е напуснала местната болница в понеделник, без да съобщи. Източници от полицията казват, че госпожица Елмет остава важен свидетел, и я умоляват да се яви за разпит.“

Шофьорът му, който чакаше в гаража, и срещата в седем с хората от „Беър Стърнс“ изведнъж останаха на заден план.

Мелиса Елмет бе станала свидетел на убийство. Беше избягала от болницата.

Жертвата бе годеникът й.

Той сложи вестника върху гранитния плот. Студените думи, отпечатани с черно мастило, не означаваха нищо за Уил.

Решително взе „Ню Йорк Таймс“, за да види дали се споменава за случая. Показалецът му бързо се плъзна по страниците — нито дума за мистериозното убийство в Англия.

Но нещо на трета страница привлече вниманието му. Главната библиотекарка на Нюйоркската обществена библиотека бе убита. Грабеж, казваха. Завлечена в подземен гараж от някакъв хулиган, намушкана няколко пъти, чантата й била открадната…

Мойра Дънууди. Познаваше това име. А тя бе познавала…

Уил Хайд почувства ужасно свиване в стомаха.

„Грабеж… друг път“, помисли си той. Но кой ли бе Фрейзър Макинтош? Прострелян със снайпер? Снайпер. В Оксфорд, в това малко сънливо градче. Връзки, помисли си Уил, съвпадения. Не вярваше в тях.

„Престани. Страдаш от параноя, каза си той. Стари навици. От години си извън играта. Случайното насилие е факт от живота.“

Включи телевизора на „Блумбърг“ за актуалните новини от Япония. Банката имаше доста инвестиции в азиатско-тихоокеанския регион.

В долната част на екрана, под спокойните графики на цените на акциите, вървяха съобщения. Торнадо край Далас, стрелба в църква в Уайоминг.

— Тази сутрин очакваме лек спад в цената на суровия петрол, тъй като…

— Извинявай за прекъсването, Дейв, но имам гореща новина — заговори главната водеща сутрешния блок, след като й подадоха лист хартия. — Току-що получихме съобщение, че сенатор Елън Джоспин от Ню Йорк е намерена мъртва в дома си на Пенсилвания Авеню във Вашингтон и че вероятно става дума за убийство. Тялото на сенатор Джоспин е било открито до това на шофьора й и агент от тайните служби в подземния гараж на сградата, където се намира апартаментът й. Засега причината за смъртта й не се съобщава, но…