Тонът му бе делови. Това беше за предпочитане пред съжаление — последното, което й бе нужно. Възвърна самообладанието си.
— Благодаря — спокойно каза Мелиса. — Дано ти си добре.
— Не се обадих, за да си бъбрим, Мелиса. Не искам да те безпокоя, но трябва да ме изслушаш много внимателно.
Тя примигна изненадано.
— Какво?
— Искам да бъдеш в безопасност. Каквото и да сме преживели заедно, всичко е минало.
— Защо да не съм в безопасност? — попита Мелиса изплашена. Никоя от фантазиите й за нова среща с Уил не включваше подобен разговор. Световъртежът се върна.
— Слушай, няма лесен начин да ти го кажа. Мисля, че куршумът, убил годеника ти, е бил предназначен за теб.
Тя се отдръпна от опашката, облегна се на стената.
— Чакате ли? — попита едра жена със синьо палто.
Мелиса сковано поклати глава, даде й знак да продължи напред.
— Защо мислиш така?
— Тук бяха убити няколко души. Сенатор Елън Джоспин от Ню Йорк. Жена, на име Мойра Дънууди, която беше главен библиотекар в Нюйоркската обществена библиотека. Бизнесменът Дейвид Фел във Венеция.
— Съжалявам, но…
Отрицанието й се изпари. Последното име прозвуча като предупредителен сигнал. Дейвид Фел. Бизнесменът, финансирал проекта, по който работеше баща й.
— Всеки от тях е свързан с баща ти. Доколкото зная, и той е загинал при някакъв инцидент.
— Да — едва успя да изрече тя. — Но, Уил, никога не съм чувала за библиотекарката… или сенатора. А с татко загубих връзка малко преди смъртта му.
— Баща ти е имал две срещи със сенатор Джоспин, преди да се върне в Италия и да загине в лагуната. Помня, че видях съобщението в пресата. Не са били големи срещи. Тогава тя работеше в енергийната комисия и е дошъл, за да говори пред тях за консервацията. Двамата са разговаряли на четири очи. Следя действията на политиците в моя регион, помага за бизнеса.
Мелиса поклати глава. Значи баща й бе говорил пред някаква американска комисия, но какво от това? Той беше учен и обичаше да се изявява. Не бе изненадана. Би могъл след това да си дойде във Великобритания, за да се види с нея. Но кариерата му винаги бе на първо място.
— А библиотекарката?
— При същото посещение, същата вечер седеше до нея на благотворителен прием; беше гост на Колумбийския университет. Зная, защото приемът беше под моя патронаж. Той ме видя — Уил замълча. — Беше неловък момент, както навярно предполагаш. Запечата се в съзнанието ми.
Мелиса потръпна. Каква агония, какво унижение за баща й. Да види Уил Хайд в милиардерския му блясък на някакъв скапан прием в Ню Йорк. Да знае, че момчето, което е отблъснал и насила разделил с нея, може да го купи и продаде милион пъти.
— Казахте ли си нещо?
Тя се престори, че тази подробност не означава нищо за нея.
— И двамата бяхме заети — дипломатично каза Уил.
Мелиса затвори очи и вътрешно потръпна от срам.
— Две жени са се срещнали с баща ми и сега са мъртви? Хайде, сигурно се е срещал с хиляди хора.
— Не вярвам в съвпаденията. Не и при моята биография. А Дейвид Фел, третата жертва, е финансирал изследователската работа на баща ти в Рим.
— Но кой ги е убил? Защо?
— Все още не зная това. Ще разбера.
— Какво ще направиш, Уил? Ти си банкер, а не детектив.
Мълчание от другата страна. Мелиса почти го видя да се бори със себе си. Явно бе, че се опитва да я убеди, че говори сериозно за опасността, която смята, че я грози.
— Преди да купя тази банка, работих за МИ-6 доста години — каза той.
Остана безмълвна. В нея бушуваше странна смесица от емоции. Разкаяние. Желание. Страх. Почти бе благодарна за страха, защото ледът, сковал сърцето й, започваше да се пропуква против волята й като ледник, който се раздвижва и топи с идването на пролетта.
Уил Хайд, нейният Уил, шпионин. Толкова смел. Британски шпионин, после милиардер, постигнал всичко сам.
— Ето как си се добрал до номера ми — опита се да се пошегува тя.
— Да.
— Не разбирам какво общо има всичко това с мен, Уил.
— Имаш ли братя или сестри?
Нима не помнеше дори това?
— Знаеш, че нямам.
— Доведен брат или сестра, нещо подобно?
— Не.
— Мелиса, мъж, който се е представил за твой племенник, Карлос от Испания, е дошъл в стационара на „Радклиф“ малко след като си излязла и ти е донесъл цветя. Сестрите го завели до леглото ти.