Ако Уил не се върнеше, какво щеше да стане? Кой щеше да получи банката… акциите му? Уил никога не бе говорил за произхода си и върху всеки служител, хванат да проявява любопитство, се стоварваше чувал камъни. Журналистите се страхуваха да не го ядосат — беше приятел с всички медийни магнати в града. Но от много дискретни източници Джак бе узнал, че няма наследници. Никакви роднини. Уил бе дошъл от Англия, където, интересно, бе отраснал в сиропиталище. Правеше дарения за няколко благотворителни организации, но не беше от типа хора, които биха завещали цялото си състояние на институция. Приятели? Кръщелници? Имаше безброй познати, но никакви приятели. Амбициозни служители го бяха канили за кръстник на децата им и всички бяха получили учтив отказ.
Кой оставаше тогава?
Със сигурност само приятелката.
Мисълта го връхлетя като куршум между очите и той се загледа навън в потока от коли през центъра на Манхатън, не виждайки абсолютно нищо. Безспорно Оливия Уортън бе с няколко класи над хубавиците, носещи наслада за окото, с които Уил се бе появявал на светски събития преди. Беше се задържала по-дълго. И тя бе златотърсачка, но не толкова натрапчиво. Джак неведнъж ги бе чувал да се смеят заедно. Може би затова Уил я бе поканил да се пренесе при него. Беше първото момиче, с което делеше дома си. Сигурно тя щеше да бъде наследницата, ако се стигнеше до това.
Самият Джак отскоро бе разведен. Бившата му съпруга и осемгодишният им син живееха щастливо в имение в Кънектикът. Можеше да пофлиртува с Оливия, без да има последствия. Ако Уил наистина бе мъртъв, можеше и да се ожени за нея. Тогава щеше да получи пълен контрол.
Мисълта да спи с любовницата на Уил Хайд бе невероятно възбуждаща. Но Джак не беше глупав. Може би Хайд бе жив. Не виждаше бъдещето си в банката — или където и да било, ако Уил го хване да се увърта около Оливия. Този мъж бранеше територията си по особено старомоден начин. Джак се преструваше, че се шегува с мъжкарското му чувство за собственост, но тайно мразеше това. Защото го смущаваше.
Все пак… няколко мили думи за доктор Уортън със сигурност не бяха нередни.
Колата сви по Пето Авеню. Щеше да се порови в личните книжа на Уил Хайд, да се поразходи из мезонета с момичето му. Ако питаха Джак Сансън, Уил можеше да остане в неизвестност докогато пожелае.
Петнадесета глава
Измъкнаха се от автобуса. Мелиса бе потна и уморена, усещаше мъчителен глад и изгаряща жажда. Стомахът й смущаващо бе закъркорил пред Уил. Адреналинът, който я бе крепил от сутринта, отслабваше, никой не се бе опитал да ги убие в автобуса. Искаше да вземе душ, да облече чисти дрехи.
Уил я задърпа настрана от слизащите пътници. Мелиса изчака, докато се отдалечиха достатъчно, преди да се осмели да заговори. Изглежда бяха в центъра на града. Ротердам бе бляскав, с модернистична архитектура, много стъкло и прецизно проектирани сгради, небостъргачи и натоварено движение.
Изглеждаше идеалното място човек да се загуби. Нямаше много туристи, повечето табели бяха на холандски.
— А сега накъде? — промърмори тя. — Предполагам, че ще отседнем в някой долнопробен частен хотел, където можеш да платиш в брой.
Той се засмя и Мелиса настръхна при мисълта за вживяването му в ролята на закрилник.
— Не. Мисля, че вече ти писна. Ще отидем в свестен хотел, където познавам няколко от управителите. Намира се точно до голям търговски център. Първо можем да се отбием там, да си избереш дрехи, каквито са ти нужни. После ще се регистрираме заедно.
Хотел! Почти бе замаяна от облекчение. Душ, дори вана. Румсървис. Усети слабост в корема от глад.
— Единична стая, само за мен?
Той поклати глава.
— Познавам управителите, защото няколко пъти съм водил разни хора там. Свикнали са да им плащам в брой и да се представям с фалшиво име. Ще делим стая.
— Какви хора — не се сдържа да попита тя. — Жени? — той кимна. — Проститутки? Високоплатени компаньонки? Модели?
— Знаеш, че тези неща не са синоними — сви рамене. — И двете, по различно време. Не одобряваш ли?
— Какво значение има? — сковано отвърна Мелиса. — Личният ти живот си е твоя работа.
— Така си и мислех — каза той с насмешка.
По дяволите! Беше ужасен. Тя приглади измачкания си пуловер.
— Персоналът ще клюкарства. Едва ли бих могла да мина за проститутка. Или за модел.
Уил се спря на крачка пред нея. Обърна се и бавно плъзна поглед по лицето й, по гърдите й и надолу по тялото й.