Мелиса затаи дъх, с разтуптяно сърце.
— Подценяваш се — каза той. После сякаш изведнъж се опомни и се обърна напред. — Тук. Търговски център „Плаза“.
Тя вдигна поглед. Беше огромна, внушителна сива сграда.
— Ще намериш всичко, от което се нуждаеш. Пътни принадлежности. Дрехи. Аптека. Можеш ли да пазаруваш бързо?
— Доста. Ненавиждам пазаруването — искрено сподели тя.
Уил повдигна вежди.
— Аз също. Приятелката ми го обожава. Може да прекара часове само в пробване на обувки.
— Аз съм бърза — трябваше да бъде, умираше от глад. — Искам по-скоро да отидем в хотела.
— Хайде тогава.
— Мога и сама — щеше да бъде облекчение да се раздели с него за малко. — Да се срещнем пред хотела.
Той се усмихна.
— Мислиш ли, че бих те изпуснал от очи днес?
— Но никой не ни следи.
— Не можем да бъдем сигурни.
Подкани я с жест и тя влезе след него през двойните врати на главния вход.
Озоваха се в нещо като хипермаркет. Мелиса вървеше напред, а той по петите й. Грабна няколко туники, два пуловера, по два чифта равни сандали и обувки. После намери дънки, тениски и две памучни пижами с фигурки на патета. Уил се засмя, но тя не му обърна внимание, беше твърде уморена, за да изпитва срам. Подаваше му дрехите и той ги премяташе върху ръката си. Етикетите бяха на холандски, но не я затрудниха. Бельото беше в дъното. Отново без капка срам, твърде изтощена, избра бикини и два сутиена, обикновени чорапогащници и черни чорапи. Накрая импулсивно грабна спортен екип: консервативен цял бански, спортен сутиен, анцуг и чифт маратонки „Найк“. Възможно бе наистина да й потрябват удобни обувки за тичане, мрачно си помисли Мелиса. Очевидно трябваше да бяга.
Отнесе покупките до касата, излязоха около петстотин евро.
— Ще ти ги върна — каза тя и се изчерви.
— Не ставай смешна — Уил подаде банкнотите. — Знаеш, че подобни суми са нищо за мен — разбира се. Почувства се глупаво. Уил долови смущението й и добави: — Все пак оценявам предложението ти, Миси.
„Не ме наричай Миси.“ Това бе името, което бе използвал, когато се срещаха, когато светът изглеждаше съвършен.
— Мелиса — рязко каза тя.
— Добре — той взе голямата торба с покупките й. — Насам.
Очевидно познаваше мола. Мелиса се запита какво ли е купувал оттук за другите си приятелки. Поведе я по вътрешен коридор и завиха наляво, където бе магазинът за пътни принадлежности. Уил избра и плати семпъл син куфар, отвори го в магазина и натъпка всичките й покупки, дори малката дамска чанта, която бе стискала още от „Панкрас“, с евтината козметика и паста за зъби.
— Аптека — каза той, докато носеше куфара и я водеше към голям магазин, на име „Ескура“, пълен с френска козметика. — Вземи каквото искаш.
Мелиса го проследи с поглед, докато избираше сапун, четка и паста за зъби. Бързо грабна няколко неща от познати марки: „Мейбълин“ и „Ойл ъв Олей“, гел за лице „Клиник“. Нямаше смисъл да поглежда цените. Както бе казал, можеше да си ги позволи. Хрумна й да вземе и парфюм. „Амариж“ на „Живанши“, един от любимите й. Той отнесе всичко до касата, плати с още банкноти. Мелиса се запита колко носи. Уил погледна парфюма и тя изведнъж съжали, че го бе взела. За какво й беше парфюм? Или по-скоро за кого? Изкуши се да каже, че просто има нужда от нещо за настроение, но се сдържа. Не искаше да привлича повече внимание върху парфюма. Уил бе твърде проницателен. И не искаше повече шеговито смъмряне.
Той пъхна покупките във външен джоб на мекия куфар.
— Готови ли сме?
— Да, поне аз.
Уил погледна ролекса си.
— Единадесет минути. Не е никак зле.
— Е, къде е този хотел?
Мелиса подтичваше след него. Вървеше толкова бързо, с походка на спортист. А тя безнадеждно бе загубила форма. Не беше напълняла, разбира се, тялото й бе стройно, но отпуснато като на академичка, момиче, което живее в света на девети век. Не бе ходила пеша като днес от години.
— Точно отсреща. Виж.
Бяха излезли от търговския център и той бе завил наляво, в пресечка, която водеше право към сърцето на града. От едната страна имаше някакъв музей и табела на английски за зоопарк. Явно Уил се ориентираше без проблем в този град, помисли си Мелиса. В Ротердам, както и на много други места. Почувства се толкова малка и незначителна. Но нямаше да му достави удоволствието. Какво, като не бе пътувала? Тя беше оксфордски учен, образована, уважавана. С нищо не бе заслужила това.