Уил сочеше към лъскав модерен хотел с извита форма — „Уестин“, фантазия от стъкло и стомана. Изглеждаше скъп. Изглеждаше луксозен.
— Наистина ли? — попита тя с надежда.
— Да. Нуждаеш се от почивка.
Взе куфара и тръгна към отсрещната страна на улицата. Мелиса забърза след него.
Фоайето бе разкошно, стъкло и мрамор, с таван като купол. Бизнесмените с елегантни костюми бяха навсякъде. Униформени сервитьори поднасяха кафе на гости, настанени на меки дивани с минималистичен дизайн. На рецепцията бе спокойно. Мелиса остана на разстояние, когато Уил се приближи и поведе непринуден разговор с администраторката със старателно изгладена тъмносиня риза, която кокетно му се усмихна. Жената погледна към Мелиса с фалшива усмивка, докато му подаваше ключовете. Тихо се засмя и Мелиса чу смеха на Уил.
Той се върна при нея и плъзна ръка около талията й. Усети стегнатите му бицепси през пуловера си. Наведе се и леко докосна слепоочието й с устни. Мелиса неволно трепна. Това бе мъчение. Желаеше го твърде силно.
Веднага се отдръпна смутено. За нищо на света нямаше да допусне Уил да разбере какво си мисли. Той се намръщи. Трябваше да се преструват на двойка. Тя си придаде изражение на влюбена романтичка. Нежно сложи ръка на гърдите му.
— Да се качим горе — замърка тя, доколкото можеше.
Уил се усмихна широко.
— Разбира се, скъпа. Асансьорите са натам.
Мелиса се отправи към тях и Уил закачливо я шляпна отзад. Тя направи гримаса, готова да го удари по ръката. Но той застана пред асансьорите с куфара им. Вратата се отвори. Когато се качиха на петия етаж, Мелиса едва дочака вратата да се отвори. Всяка стъпка по коридора беше агония.
Уил спря пред врата в дъното. Тя погледна табелата. Пишеше „Апартамент на крал Вилхелм“.
— Кралски апартамент? — попита Мелиса, докато Уил отключваше.
— Ако е нещо по-скромно, ще тръгнат клюки. Обикновено наемам най-луксозния, последен етаж.
— Не се и съмнявам.
Той я погледна и побутна вратата. Беше разкошен апартамент, с модерно минималистично обзавеждане, прозорци от пода до тавана с изглед към града, всекидневна с компютър, фруктиера върху маса от орехово дърво и огромна баня, облицована с наситенокафяв камък, с отделна душ кабина, джакузи и дълбока квадратна вана. На вратата примамливо висяха два пухкави бели халата.
Мелиса стоеше като парализирана. Почти й се искаше да заплаче. Залитайки, тръгна към фруктиерата и си взе праскова. Беше едра, ароматна и зряла. Лакомо я захапа. От устата й потече сок. Смутено го облиза и когато вдигна поглед, видя, че Уил се взира в нея. Той веднага извърна глава.
— Явно си изгладняла.
Мелиса не отговори.
— Да поръчам ли нещо за ядене? Можеш да поспиш или да вземеш вана, ако искаш.
— Има само едно легло.
— Достатъчно голямо е за двама ни — беше гигантска кралска спалня. — Не се тревожи, няма да те тормозя.
— Защо да се тревожа? — сопна се тя. — Извинявай, Уил. Уморена съм.
— Ето — Уил побутна куфара към нея. — Вземи си дрехи, заключи вратата, вземи вана. Зная, че мразиш душовете…
Помнеше това, помисли си тя с изненада и се изчерви. Странно бе, че толкова незначителна подробност се бе запечатала в съзнанието му.
— Така ще можеш да излезеш напълно облечена. Няма причина да се боиш от мен, Мелиса. Не съм тук, за да те нараня.
— Зная — каза тя по-спокойно.
— Освен това мога да се обадя на Оливия — годеницата му. Мелиса направи гримаса, когато чу името, но Уил не забеляза. — Сигурно вече се е побъркала. Трябва да съобщя, че сме в безопасност. Има и още няколко души, на които трябва да позвъня. Заминаваме за Ню Йорк утре рано сутринта.
— Добре.
Любопитна бе да узнае как, но не се осмели да попита. Физически и емоционално изтощена, това нямаше значение за нея. Приклекна, извади дрехите си от куфара и внимателно ги подреди. Избра един от новите си сутиени и пижама, залитайки се придвижи до банята и заключи вратата.
За първи път, откакто бяха тръгнали от Лондон, остана съвсем сама. „Слава богу“, помисли си тя.
Бързо пристъпи към разкошната вана и развъртя кранчетата. Хотелът предлагаше безплатни тоалетни принадлежности „Л’Оситан“. Сипа ароматната пяна под струята и докато банята се изпълваше с опияняващо ухание на лавандула, се съблече и се потопи във ваната. Топлата вода ласкаво галеше уморените й крайници и тя си позволи да се отпусне, за кратко, наслаждавайки се на чистотата, на освобождаването от потта и праха от тичането, влака и автобуса. Имаше шампоан. Взе смесителния душ, изми косите си, сложи балсам и започна да се чувства малко по-човешки. Когато бе готова и подсушена, облече пухкавия халат върху бельото и пижамата. Отново изми зъбите си, погледна се в огледалото. По-добре, малко по-добре. Искаше да се гримира, но не се осмели. Той щеше да го изтълкува като желание да изглежда привлекателна, а вече бе облечена за сън.