В банята имаше малка тоалетка. Там откри гребен и сешоар. Бързо и внимателно разплете възлите от деня и издуха косите си, оставяйки ги да се спуснат свободно по раменете й. Чудесно бе просто да бъде чиста.
Мелиса осъзна, че е прекарала твърде много време в банята. Уил със сигурност се нуждаеше от душ. Скочи и отмести резето на вратата виновно.
Лъхна я фантастичен аромат: лимон и розмарин. Погледна към средата на стаята. Имаше табла от румсървис, отрупана с храна, и Уил бе придърпал два стола до масата.
— Не знаех какво ще искаш, затова поръчах различни неща — посочи с жест. — Pollo al limone, тук готвят хубави италиански ястия. Stamppot, традиционна холандска яхния, много вкусна. Пържола от филе. Фетучини „Примавера“.
Мелиса почти простена от глад.
— Благодаря, Уил. Не се безпокой, ще изям всичко.
Той се засмя изненадан.
— Шегуваш се. Това е добър знак.
Бе седнал на масата. Мелиса се настани на стола срещу него и си взе купа яхния. Беше много апетитна, ароматна, с телешко и зеленчуци. Приятната топлина проникна до костите й.
— Ти няма ли да хапнеш?
Уил седеше там и само я гледаше. Беше смущаващо.
— Разбира се — най-сетне откъсна поглед от нея. Посегна към чиния фетучини. — И аз умирам от глад. При подобни обстоятелства човек трябва да се възползва от всяка възможност да се нахрани добре. Не се знае кога ще можеш да хапнеш отново, а е важно да имаш сили.
— А ти си попадал при подобни обстоятелства.
Това не беше въпрос.
— Много пъти — потвърди той.
— Как така после стана банкер?
— С много труд.
Замълча и Мелиса се запита какво ли е видял. Дали бе виждат хора да умират? Дали бе убивал? Осъзна, че отговорът на последния въпрос почти със сигурност е „да“.
— Дълго ли беше шпионин?
— „Шпионин“ не е точната дума. Събирах информация, изпълнявах мисии. Не всичките бяха свързани с вземане на микрофишове на КГБ от руските посолства.
— Какви мисии?
Колко ли отговорна, колко ли динамична бе тази работа? Сети се за своята, оценяването на есета на вироглави, недоизтрезнели или мързеливи студенти; за жилището, което бе обитавала като подаяние от колежа, за мъжа, с когото се бе срещала, без да го намира за поне малко привлекателен. Спокоен живот, сигурност. Сега всичко това й се струваше на светлинни години разстояние. Хапна още една лъжица яхния. Беше толкова вкусна. Кога за последен път бе изпитвала такъв глад? Въпреки че беше изплашена, объркана, изведнъж осъзна, че се чувства по-жива, отколкото от години.
Уил се усмихна.
— Не мога да ти кажа.
— Добре — тя смени темата: — Защо си я вършил тогава? Очевидно си много добър във… финансите. Защо не се захвана направо с това?
Той отпи глътка вода. Имаше две бутилки минерална вода и кана прясно изцеден портокалов сок, но никакво вино, никакъв алкохол. Разбра, без да се налага да пита, че алкохолът е нежелателен. Ако някой стрелец пръснеше прозореца или нещо подобно, Уил искаше реакциите им да бъдат бързи.
— Добър въпрос — очите му откъснаха поглед от нея. — Трябваше да се преборя с нещо.
— С какво? — почти прошепна тя.
— Отлично знаеш — кокалчетата му леко побеляха, когато стисна крачето на чашата, и Мелиса се отдръпна. — Не си играй с мен.
— За теб беше лесно — отбеляза тя с огорчение. — Нямаше родители, с които да се съобразяваш. Може би нямаш представа какво е да обичаш двама души едновременно. Майка ми умираше. Ти беше жесток.
Очите му засвяткаха.
— Аз ли бях жесток?
Тя побутна купата встрани и стана.
— Загубих апетит.
Сграбчи ръката й и пръстите му стиснаха китката й като клещи. Със съвсем леко движение я издърпа обратно до стола.
— Яж! — нареди той.
Очите на Мелиса се изпълниха със сълзи на ярост.
— Не съм дете.
— Не дойдох да те спасявам, зарязвайки бизнеса си, само за да гледам как се цупиш. Все още не сме в безопасност. Ще бъдем, когато те отведа в охранявано жилище в Ню Йорк. Рискът е малък, но го има. Ако отново те открият, трябва да бъдеш в най-добрата си физическа форма, разбираш ли ме?