Мелиса прехапа устни ядосано. По-лошо бе, защото знаеше, че е прав.
— Много добре.
— Не сме на романтична среща. Хапни малко фетучини, малко месо, изпий сока. Така ще получиш въглехидрати, протеини и витамини. С радост ще се оттегля в другия край на стаята, ако те смущавам.
— Не. Всичко е наред. Разбирам.
Тя грабна чиния с голяма купчина фетучини, сведе поглед и послушно започна да се храни. Погледът на Уил остана вперен в нея, но тя не му отвърна. След миг и той продължи със своето ястие. Мелиса си отряза пържола и си наля от златистия портокалов сок. „Машинално, просто машинално, каза си тя. Слушай го, когато е прав. Нахрани тялото си. Зареди се с енергия.“
Хапна още, достатъчно, за да засити глада си, но не толкова, че да й прилошее. Уил все още ядеше. Разбира се, неговото тяло бе доста по-едро. Бе преминал от пържола на пиле. Мелиса побутна стола си назад и отиде до скрина. Отново се отправи към банята с дрехи в ръце.
— Какво ще правиш? — полюбопитства Уил.
— Ще се преоблека — погледна го предизвикателно. — Щом е толкова напечено, не мога да стоя по пижама. Всеки момент може да се наложи да бягаме.
Уил кимна. Бе изпитала малкото удоволствие да го види стреснат. Затвори вратата на банята и бързо се преоблече с анцуг, чорапи и маратонки. Практично, удобно. Когато излезе, той се бе нахранил и стоеше до прозореца.
Искаше й се да заличи всичко смущаващо. Уил не биваше да мисли, че все още изпитва влечение към него. Нямаше да го допусне. Беше напрегнат момент и бе твърдо решена да не се подлага на повече унижения. Той имаше приятелка модел и живот, за който всеки би могъл само да мечтае, щеше да се върне към него. След като я отведе в безопасност, може би никога повече нямаше да се видят.
Вдъхна си кураж. Сега най-важното за нея бе да стигне в Ню Йорк. Да започне нов живот. Да се захване с нещо към което изпитва страст. Край на преподаването. Стига отдаденост на академията. Може би щеше да стане журналист, нещо подобно. Трябваше да се съсредоточи върху новия си живот, а не да се унижава пред Уил.
— Сигурно годеницата ти адски се е зарадвала да те чуе — дръзко каза тя. — Поболяла се е от тревога.
Гърбът му леко се стегна.
— Не й се обадих. Реших, че е излишен риск. Утре призори ще летим за Ню Йорк.
— Добре, значи скоро ще се видите. Това е страхотно — Господи, колко лесно бе да поддържа спокоен и шеговит разговор, когато си го поставеше за цел. — Не си позвънил и в компанията си, предполагам?
— Да. Въпреки че ще се сблъскат с доста проблеми. Нищо, с което да не мога да се справя, когато се върна.
— Когато съм в безопасност, трябва да се обадя на майката на Фрейзър. Не знаят защо избягах — Мелиса въздъхна. — Дано полицията не мисли, че съм замесена.
— Когато нечия любовница изчезне след убийство, хората правят предположения. Трябва да изясним това.
Тя взе брошура на хотела и я прелисти. „Любовница“. Да, можеше да се каже, че е била любовница на Фрейзър, от време на време. Много рядко и винаги с отвращение. Почувства се гузна, когато си спомни за това, за срама, който изпитваше, докато той непохватно докосваше тялото й, докато лежеше в тъмнината с него — винаги на тъмно, защото не желаеше да вижда как ребрата му се броят. Добре че Фрейзър свършваше бързо. Винаги трябваше да е пийнала преди това, за да издържи. Беше си внушавала, че сексът е цената, която трябва да плаща за спасението от самотата и сигурността на брака.
Но не бе забравила онова, което бе изживяла някога, толкова отдавна, с Уил Хайд. Сърцето й замря от разочарованието, което изпитваше от себе си. Зарече се никога вече да не допусне това. По-добре да бъде сама, милион пъти по-добре, отколкото да спи с мъж, когото трябва да изтърпява, вместо да изживява наслада.
— Фрейзър беше добър човек — каза тя, за да се освободи от чувството си за вина. — И родителите му са много мили. Винаги ще се питат защо беше застрелян. Трябва да им кажа.
— Разбирам.
Уил не се огледа наоколо.
— Уил — не можеше да преодолее напрежението, желанието, отчаянието, страха. В нея нахлуваха твърде много емоции, от които искаше да се отърве. — В този хотел има фитнес зала. Добра. Не съм в страхотна форма като теб. Оценяването на есета в „Крайст Чърч“ не е начин за поддържане на тонус. Искам да… потренирам.
Той се обърна изненадан.