Димитри въздъхна. Султанът нямаше да нареди да убият и него. Трябваше да намери решение на проблема.
— Ако ми дадете достатъчно хора, поне да завардят всички летища…
— Имаш ги.
— Ако им се удаде възможност да стрелят, ще я използват. Иначе ще докладват в централния щаб и оперативните агенти ще поемат контрола. Не е желателно светът да узнава, че госпожица Елмет е преследвана, още по-малко приятелят й, милиардерът.
— Проблем ли е богатството му?
— Да, за жалост, Ваше Величество. Известен е. И разполага с източници. Никое от тези неща не е от полза за настоящата ни мисия.
Харун погледна руснака, сякаш бе слабоумен.
— Тогава отстранете източниците му.
— Проучвам ги.
— Имаме отлични специалисти по банково дело в министерството на разузнаването.
Димитри наклони глава.
— Това ще бъде най-ценно. Планът ми е да доведа финансовата му институция до фалит или поне самия него.
— Има ли хора, които ще превземат банката му?
— Няколко.
— Тогава ликвидирайте човека. Ако съсипете банката му, има риск от публичност.
Димитри се съгласи.
— Разбира се, ако убиете първо него, ще бъде по-лесно.
— Ще го очистим. Оттеглил се е преди години. Вече е почти аматьор късметлия.
— Постарайте се.
Султанът се обърна към питието си. Явно разговорът бе приключил.
Димитри се изправи.
— Колко скоро можете да осигурите наблюдение на летищата?
— Шефът на разузнаването ми ще ти се обади — каза Харун. — Хората ще бъдат на път, преди да излезеш от двореца.
— Моите благодарности.
Димитри отново не се поклони, но наклони глава. Този беше проницателен, за разлика от други, с които си бе имал работа напоследък, затлъстели себелюбци или корумпирани пияници. Остана с впечатлението, че султанът напълно разбира заплахата. Завъртя се на пети и остави надрахчанина да допие питието си.
Карлос Моралес бе името, което използваше от шест месеца. Придвижваше се незабелязано през летището на Ротердам. Разбира се, зоркото наблюдение на това жалко регионално летище бе загуба на време. Всички международни полети минаваха през „Шипол“. Отново се допита до защитения си мобилен телефон, вглеждайки се внимателно в снимките на мишените. Скромно момиче и богат американски банкер с външност на светски идол, за когото се знаеше, че е прекарал значителна част от живота си в работа за тайните служби и е бил адски добър. Началникът на щаба му бе добавил, че се е оттеглил от службите преди години и е станал играч на Уолстрийт. Много пари. Много източници.
Той се мотаеше из безмитната зона, оглеждайки бюрата за регистрация на пътници, магазините. Толкова бе глупаво да го изпратят тук. Трябваше да има поне няколко чифта очи на „Шипол“. Този мизерен хангар бе за пияни английски туристи и дебели холандци и белгийци, тълпящи се за евтини полети до Италия. Милиардер не би излетял оттук. Всеки шпионин знаеше, че летището е твърде малко, няма достатъчно хора, сред които човек може да се скрие.
Все пак не престана да се озърта.
— Хотелите.
Султан Харун размишляваше. Този разузнавателен щаб, на тайно място в столицата му, бе един от най-добре оборудваните в Средния изток. Застана срещу редицата екрани, компютри и сателитни терминали. Лично бе наредил на шейха, който ръководеше тайната служба, да зареже оръжията и скъпите агенти и да инвестира в технологии. Сега Надрах притежаваше един от най-добрите отдели за подслушване и наблюдение в света, след американския и китайския. Малко хора знаеха за него. Харун вярваше, че винаги може да намери надежден агент. Важното бе да знае къде да го изпрати.
Директорът на службата се отнасяше към него с уважение. Въпреки че не бе шпионин, принцът имаше вроден усет кое е най-важно при криза. Онзи английско-американски банкер, пропаднал син на Запада, който бягаше с фусти и си живееше като халиф, бе много важен за султана. По-важен от главните им мишени в региона. Шефът на тайната служба знаеше това. Преследването бе възложено на малко хора и с привидно спокойствие, което издаваше, че на първо място е запазването на операцията в тайна. Обикновено се впускаха в преследване като глутница чакали.
Бяха включени и други тайни служби. Това се случваше изключително рядко. Какво притежаваше този човек, какво бе сторил? Директорът никога не бе чувал за него, а познаваше всички ключови играчи от последните пет години. Уилям Хайд бе изцяло извън обсега на радара. С какво един обикновен американски бизнесмен можеше да създаде работа на надрахския Мухабарат? На остров Мавриций лесно можеха да застрелят десет като него.