Искаше й се да възрази, но опиатът все още действаше. Може би нямаше смисъл.
— А ръката ти?
— Момчетата ми сложиха инжекция и я пристегнаха. Зашиха ме, когато кацнахме. Добре е.
— Имаше толкова много кръв.
— Нищо страшно. Важното е, че мога да свивам всички пръсти, виждаш ли? — Уил сви юмрук. После смръщи вежди. — Мелиса, ти се върна за мен.
— Беше паднал на земята. Можеха да те убият.
— Свикнал съм да поемам рискове. Аз съм войник.
Мелиса тихо се засмя.
— Ти си банкер, Уил.
Той не обърна внимание.
— При тази бъркотия, в каквото и да сме се забъркали, трябва да бъдеш готова да ме слушаш. Искам те жива.
— Не можех да стоя там и да гледам как умираш.
Изражението му стана малко по-благосклонно.
— И какво можеше да сториш, за да спреш това? Имаше ли оръжие? Каска или бронежилетка, натъпкана в чантата ти?
Тя се изчерви.
— Майната ти, Уил Хайд.
— Беше мил жест.
Не каза нищо. Не биваше да дава воля на емоциите си в този миг. Смени темата.
— А сцената на летището? Какво ще стане сега?
— Ще се тревожим за това, когато му дойде времето. Съгласна ли си?
— Добре. Къде ме водиш сега?
— В охраняваното жилище, за което ти казах. Мелиса, искам да правиш точно каквото ти кажа ден-два. Никакви обаждания, входящи или изходящи. Ще ти оставя кодиран мобилен телефон за връзка само с мен. Не го използвай за друго.
— Добре.
Явно за него бе облекчение да обсъждат практически подробности и това я вбеси.
— Ще ти изпратя някои неща в апартамента. Дрехи и прочие. Вече е зареден с храна. Ще ти донеса и нещо прясно. Не поръчвай доставки и, за бога, не излизай за каквото и да било — тя кимна. — Виж, зная, че ти се струва като затвор, но няма да бъде задълго. Само няколко дни, докато разнищя тази история. Кой го прави, защо и как да те защитим — забеляза недоумението й, наведе се напред и издърпа чекмедже от долната част на седалката пред тях. Беше минибар, осветен от много малки лампички, с кристална гарафа с уиски, джин, шейкъри и бутилки минерална вода. — Искаш ли питие?
— Само вода.
Наля й газирана, сложи лед от кристална кофичка и резен пресен лайм. Мелиса отпи. Беше толкова приятно. Шумоизолираща преграда ги отделяше от шофьора.
— Благодаря — промълви тя.
— Апартаментът е мансарда. Ще имаш много светлина. Има книги, голям телевизор. Няма компютър. Извинявай, но с компютър могат да те засекат.
— Не е голям проблем — Мелиса се замисли за миг. — Има ли уреди за фитнес?
Уил повдигна вежди.
— Сериозно си се заела.
— Напълно. Не зная колко дълго ще трябва да бягам.
— Има напълно оборудвана фитнес зала и басейн в сутерена, но не искам да прекрачваш прага на апартамента — Уил извади телефона си и набра. — Лиън, обажда се Уил. Да. Добре, благодаря. Виж, можеш ли да изпратиш комплект гири и бягаща пътечка в апартамент В? И няколко DVD-та с аеробика. Пилатес. Оливия ги искаше. Да, сега. Благодаря. И се погрижи във фоайето да няма никого. Идвам след десет минути и искам да бъдем сами. Отпрати охраната. Ще ти кажа кога да ги повикаш отново — затвори. — Това са подходящите неща за теб. Препоръчвам пилатес за гъвкавост.
— Не съм чувала — каза Мелиса.
— Използваш силата на собственото си тяло. Можеш да тренираш, когато няма уреди наблизо.
Мелиса преглътна.
— Ще опитам всичко.
Уил остана мълчалив за миг.
— Дано не се наложи да бягаш цяла вечност.
Тя сви рамене.
— Отсега нататък, каквото и да стане, винаги ще бъда готова да бягам.
Очите му дълго се взираха в нейните и тя извърна глава. Това беше агония. Желаеше го. Разбира се, може би бе първична страст, естествена реакция на животозастрашаваща ситуация. Трябваше да се затвори в онзи апартамент, далеч от него. Да го остави да се завърне при годеницата си и големите пари. Нейната надежда бе програмата за защита на свидетели, знаеше го. Никога вече нямаше да види Уил. Той щеше да се ожени за приятелката си и да бъде щастлив. Трябваше да го забрави, бързо.
— Зная — каза той.
— Там няма достатъчно дълго помещение за тренировки по стрелба, нали? — опита се да се пошегува тя.
— Не че е невъзможно, но би породило доста коментари — той се усмихна. — Когато излезеш, ще те науча.
Мелиса се обърна назад, когато Уил застана зад нея. Силните му гърди се притиснаха към гърба й. Мускулестите му ръце обгърнаха крехките й рамене, пръстите му се преплетоха с нейните, сякаш й помагаше да натисне спусък.