Бързо се наведе и вдигна от пода костюма си „Шанел“ и тънката лятна блуза и ги пъхна в коша за пране. Имаше тубичка лубрикиращ гел, скрита в шкафчето с обувките й. Оливия сложи съвсем малко. Уил беше доста надарен и понякога й причиняваше болка. В началото на връзката им не й бе нужен гел. Той беше силен, пламенен. Тогава отвръщаше, изживяваше наслада. Но постепенно, когато разбра кой е и какъв е и твърдо реши да се омъжи за него, парадоксално, стана по-трудно. Защото правеше всичко с ясната цел да го накара да й предложи брак. Представянето й в леглото бе част от важен тест. Трябваше да се старае, да полага усилия да му достави удоволствие и това я караше да се чувства нервна.
Не се бяха виждали от няколко дни. Уил беше страстен мъж. Почти я плашеше. Поне сега нямаше да я боли и по-важно — той нямаше да разбере, че е напрегната.
„Добре, помисли си Оливия. Готова съм. Няма причина да бъдеш толкова нервна. Вече ти направи предложение. В ръцете ти е.“
Нямаше да му каже нищо, абсолютно нищо за посещението на Джак Сансън. Проклетият Джак. Голяма работа, че…
Мислено се върна назад към идването на Джак в къщата. Беше я обсипал с комплименти за тоалета и вкуса й. Очите му й се усмихваха одобрително. Беше много благодарна. Поласкана. Широко усмихнат, той безсрамно флиртуваше с нея. Когато си тръгна, с празни ръце, след като прегледа компютъра и бюрото на Уил, Оливия съжаляваше. Остана загледана след него…
Внезапно осъзна, че се е замечтала, и виновно прогони тези мисли. Разбира се, че не би искала да има връзка с Джак Сансън. Може би бе по-разумен от Уил. Не би я оставил сама за дни, без да й се обади, но какво от това? Той работеше за Уил. Имаше десет процента, Уил имаше деветдесет. Момиче като нея не би се задоволило с втория в…
— Хей!
Оливия издаде тих вик, подскочи. Завъртя се на пети и застана срещу вратата. Уил стоеше там по риза и панталон. Имаше някаква превръзка високо на дясната ръка. Изглеждаше уморен, много уморен.
— Господи! — промълви тя с писклив глас. — Изплаши ме!
— Извинявай, бебчо.
Бебчо. Думата бе голяма утеха за нея. Все още я желаеше. Все още я обичаше. Малката му екскурзия до Европа не бе проява на страх от обвързване.
Оливия се втурна към него, прегърна го и старателно гланцираните й устни се разтвориха за целувка, езикът й се плъзна към неговия…
— А… — Уил направи гримаса и се отдръпна. — Скъпа… не точно сега.
— Не сега?
Тя залитна и падна назад.
— Боли ме ръката. Простреляха ме. Нищо сериозно, ще се оправя — обгърна талията й с лявата си ръка. — Искам да изчакам ден-два.
— Аха — тя нацупи устни, за да прикрие облекчението си. Едва сега думите му достигнаха до съзнанието й. Широко отвори очи. — Почакай. Простреляли са те?
— Не се тревожи за това.
— Тревожа се. Може ли да видя?
Уил дръпна ръката си назад.
— Имай ми доверие, аз съм лекар — пошегува се Оливия и изпита облекчение, когато той се усмихна.
— Вече получих медицинска помощ. Дълга история, Ливи. Късно е. Ще ти разкажа на вечеря.
— Добре. Романтична вечеря, звучи чудесно — щом не бе пострадал, Оливия можеше да бъде веселото, бъбриво момиче, което той толкова харесваше. — Къде ще отидем — глезено попита тя. — На Двадесет и първа? В „Жан-Жорж“? „Маса“? Може би „Льо Бернадин“? Не съм ходила там от доста време. Чух, че в момента имали божествено прасковено суфле.
Лицето на Уил помръкна.
— Искаш да вечеряме навън?
— Не, ако ти не искаш — побърза да се поправи Оливия.
— Прекарах няколко тежки дни. Може би е по-добре да си останем у дома. Точно сега искам само да бъда с теб, Ливи.
Тя се разтопи, целуна го по бузата.
— О, разбира се, скъпи. Ще кажа на готвача да приготви нещо скромно. Какво ще кажеш за… — в момента не се сещаше за любимите му ястия. — Какво ще кажеш за хубава пържола, малко пържени картофки на тънки резени и салата? И бутилка „Марго“.
— Добре — Уил седна на леглото. — Още по-добре, защото ще стане бързо. Кажи му, че искам моята да бъде алангле.
— Разбира се. Ще я донесат след двадесет минути.
— Чудесно — Уил потърка очи. — Изглеждаш страхотно, Лив. Почакай да взема душ и да се преоблека. Бях в самолет почти цял ден. Ще ти разкажа всичко на вечеря, става ли?