Друг въпрос бяха парите. Цялата афера би могла да съсипе страната, която и без това едва се крепеше. И този клиент, също както надрахчанинът и руснаците, бе много изплашен.
Самият Димитри започваше да става леко тревожен. Когато не работеше, се наслаждаваше на компанията на опитни проститутки, луксозни хотели, яхти и убежища на уединени места. И най-добрият атентатор на света не можеше да избяга от старостта. Ако беше на седемдесет-осемдесет, дори онези двама идиоти в затънтената уличка биха му създали проблем. Както всички агенти, и той щеше да има нужда от място, където да прекара старините си, добър пластичен хирург и крепост с надеждна охрана. Димитри щеше да замине за Швейцария. Вече бе решил точно къде ще живее, в безопасност, разкош и анонимност. Но световният икономически срив нямаше да донесе нищо добро и на него. Обичаше живота такъв, какъвто е.
— Казвам се Мануел Фелис — излъга клиентът.
Димитри сви рамене. Не бе дошъл да си бъбрят и фалшивото име на този клоун не го интересуваше.
— Бяха засечени в Ротердам и избягаха с военен полет на американците — каза той.
— Зная това — отвърна мъжът.
— Той се е върнал към предишния си живот. Има годеница, американска светска дама.
Твърде слаба, със силиконови гърди, не беше негов тип.
— Всеизвестни факти — сопна се Фелис. — Вие командвате тази операция. Кажете ми нещо, което да не зная.
Димитри не повиши тон. Беше доволен, че този човек не желае да губи време.
— Нищо не сочи, че той или момичето са в течение за информацията — така бяха решили да го наричат. — Освен това беше убеден да обяви акции на банката си за продажба.
Фелис кимна.
— Добре. Отлично. Колко акции ще задържи?
— Четиридесет процента.
— Можем ли да го доведем до фалит? Да сринем банката?
— Случва се с много други. Да, но няма да бъде достатъчно банката да фалира, за да го лишим от богатството му. Притежава имоти из цял Манхатън, включително и цели сгради.
— Ипотекирани ли са?
— Не. Има множество банкови сметки, а вероятно и още, за които не знаем. Бил е шпионин.
И двамата мъже се замислиха колко са далеч от подобно богатство. Едноцифрено число милиони долари им се струваше нищожно състояние в сравнение с това на Уилям Хайд.
Щеше да им достави особено удоволствие да отмъкнат богатството на този човек.
— Тогава достъпът му до парите, които притежава, трябва да бъде блокиран.
Димитри кимна.
— Работя върху план да доведем банката му до фалит, а той да бъде обвинен в измама. Ще наложат запор върху цялото му имущество. Просто се подсигуряваме, нали разбирате. Вероятно Хайд не знае нищо.
— Но доколко можем да бъдем сигурни, когато жената все още е жива?
— Лола — тази сутрин бе получил доклада й, който го бе впечатлил. Наистина бе добра, вече не мислеше, че е било толкова глупаво да я наеме. — Намерила я е. Хайд я е настанил в мансарден апартамент в строго охранявана сграда, реално негова собственост, но зад дълъг списък имена на подставени лица.
Фелис изсумтя. И двамата знаеха, че нищо не може да устои на съвместните усилия на национални разузнавателни агенции.
— Мъртва ли е?
— Все още не. Охраната на сградата е непроницаема. Агенти от класа, привлечени от „Мосад“, и пенсионери от ЦРУ.
Фелис изруга. Облегна се с гръб на палмово дърво и повдигна слънчевите очила над носа си.
— По дяволите! Esta fregada!
— Тя ще успее да проникне вътре. Ще изпратят подкрепление. Ще бъде като полицейска акция. Наши хора, въоръжени, с униформи на нюйоркската полиция.
Това му хареса. Усмивка.
— Bueno.
— Вече е проверила за почистващи фирми. Подсигурил се е отвсякъде. Войниците сами почистват. Освен това се грижат за поддръжката. Някои са били в строителни корпуси. Хайд е проектирал сградата специално така, че да бъде непристъпна. Няма външни фирми с договори за каквито и да било услуги.
— Предвидлив е — съгласи се Фелис.
И двамата мислено си набелязаха да последват този пример, когато се оттеглят.