— Значи ще проникнем по старомодния начин. Когато бъде убита, пръв ще узнаете.
Фелис кимна.
— А сега трябва да очистим всички колеги на Ричард Елмет, целия технически персонал.
Димитри поклати глава.
— Работел е в пълно уединение. Не е искал някой друг да си присвои откритието му. Бележките бяха написани на ръка и ги изгорихме всичките. Къщата му беше претърсена из основи. Дори паркетът беше повдигнат. Няма други копия.
— Не ме интересува. Ликвидирайте и чистачките, всички. Всеки, който е дишал един и същ въздух с него.
Димитри едва сдържа усмивката си.
— Сеньор Фелис, ако започнем да взривяваме сгради и да убиваме неграмотни прислужници, ще привлечем вниманието на пресата. Хората ще забележат. Операцията ще бъде успешна само ако попречим на пресата да направи връзка между събитията. Ще отстраним всеки, който може да е имал достъп до информацията. Засега това трябва да е достатъчно.
Клиентът изсумтя.
— Засега, да — погледна Димитри. — След като мине известно време, ще се погрижите за елиминирането им, един по един. Гледайте да има интервали. Не прибързвайте. Но всички трябва да бъдат отстранени. Колкото и малка да е вероятността.
Димитри кимна.
— Много добре. Ще бъде сторено. По първо ще елиминираме жената. Хайд е допуснал грешка. Трябва да знае, че никоя крепост не е непревземаема.
Спряха микробуса точно срещу сградата, в забранена зона за паркиране. Кого го бе грижа? Имаше отличителните белези на полицейска кола. Никой не би се усъмнил.
Освен това беше зареден с експлозиви. Когато изнесат трупа на Мелиса Елмет, микробусът щеше да бъде взривен така мощно, че пламъците да се виждат на десет преки. После екипът щеше да се разпръсне. Лола щеше да кара цивилен „Форд Таурус“ до пристанището и да предаде трупа на двама мъже от екипа на Димитри. Беше по-чисто и по-лесно да го сложат в микробуса и да бъде разкъсан при взрива, но репутацията й беше заложена на карта. Habeas corpus. Искаха да видят проклетото тяло и щяха да го видят.
Обзе я вълнение при мисълта за убийството на Мелиса. Последната й задача щеше да бъде довършена, а след това най-сетне свобода. Щеше да приключи с всичко завинаги.
— Да вървим.
Мъжете кимнаха. Имаше дванадесет наемници, главно колумбийци, и един едър чернокож, най-вероятно канадец. Бяха добри и стриктно изпълняваха заповеди. Нямаше оспорване на позицията и решенията й, защото е жена. Хората, поръчали тази операция, искаха прецизно изпълнение и бяха дали ясни заповеди.
Лола нагласи полицейската си униформа и скочи от микробуса, държейки фалшива карта за самоличност в ръка. Момчетата я последваха, извадиха револверите си. Срещнаха няколко минувачи на улицата. Детегледачка с малчуган в количка издаде тих вик на уплаха.
— Полиция! Полиция! — извика чернокожият. Добра идея, той имаше най-добър акцент от всички. Сякаш бе израснал в Бруклин. — Това е акция на въоръжена полиция! Направете място, госпожо, господине! Направете място!
Нямаше нужда да повтаря. Разпръснаха се с писъци и побягнаха в различни посоки. Един от колумбийците избърза напред и започна да отклонява трафика със свирката си.
Лола се втурна във фоайето на сградата. Имаше портиерка, седнала зад голямо бюро от масивен дъб. Изглеждаше разтревожена.
— Мога ли да ви помогна, полицай?
Мъжете се събираха плътно зад Лола, заемайки позиции за стрелба. Лола показа картата си, фалшификат, но доста добър. Беше нужна лупа и експертни познания, за да бъде разпознат, а охраната нямаше време.
— Сержант Лола Мартинес, нюйоркска полиция. Тук сме, за да арестуваме лице, заподозряно в тероризъм, което се укрива в мансардата на тази сграда. Настоявам за незабавен достъп.
Още докато говореше, охранителите започнаха да изникват от всички посоки като призраци, преминаващи през ламперията. Тук врата, там таен коридор. Носеха бронежилетки под ризите, личеше си. Няколко от тях бяха извадили оръжия. Единият носеше полуавтомат.
— Трябва да поискам разрешение от собственика…
— Не, не е нужно. По-ли-ция — отчетливо изтъкна Лола. — Имаме съдебна заповед — извади легитимно изглеждаща заповед, изготвена от най-добрите фалшификатори на Мухабарата. — Осигурете достъп!
— Отдръпнете се! Назад! — извика един от охранителите. — Напуснете сградата или ще стреляме!
Нейните хора веднага насочиха оръжията си. Охранителите не казаха нищо в отговор. Лола знаеше, че пистолетите им са готови за стрелба. Мамка му! Шибаняците от „Мосад“.