Кокалчетата на пръстите му побеляха. Хвърли изпепеляващ поглед към нея. Мелиса не издържа да го гледа в очите.
— Обичаше ли, Мелиса? — каза той. — Все още ме обичаш. Желаеш ме. Всеки път, когато те докосна, го чувствам.
— И какво от това? — сопна се тя. — Няма да умра от любовна мъка, каквото и да си мислиш. Дори и наистина да ме мразиш, ще го преживея.
Уил силно натисна газта и я стресна с искрен, гръмогласен смях.
— Не те мразя, глупачке. Обичам те. Мислех, че всичко е минало. Явно не е.
Мелиса го погледна недоверчиво. Скоростта бе шеметна.
— Сериозно ли говориш?
— Защо дойдох за теб всъщност? Казах си, че е от чувство за дълг. Но истината е, че не можех да понеса мисълта да умреш или пострадаш. Когато те видях… беше различна, Мелиса. Изглеждаше изтерзана от живота. Разочарована. Цялата красота бе изчезнала.
— Така си и мислех — каза тя, но вече не я бе грижа. Той я обичаше. Само това имаше значение.
— Когато те видях, почти изпитах облекчение. Може би образът в съзнанието ми беше плод на моето въображение. Може би бях влюбен в една илюзия. Вече можех да продължа напред, да се радвам на брака си с Оливия, вместо просто да си мисля, че е крайно време…
— О, Уил…
— После се втурнахме да бягаме. Исках да те целуна във влака, първия ден. В Ротердам беше трудно. Не можех да кажа дали изпитваш гняв, или ненавист към мен. Но те желаех — леко завъртя волана, обърна се към нея и се усмихна. — После, след известно време, разбрах, че ме желаеш, Мелиса, и не можеш да се пребориш с това.
— Ах, ти, арогантно копеле — каза тя с усмивка.
— Знаеш, че е истина. Бил съм с твърде много жени. Това само ме влудяваше. И аз вече те желаех и се борех със себе си — Уил натисна газта, премина в друго платно. — Изживяваше ли бурна страст с мъже?
Мелиса се изчерви.
— Твърде личен въпрос.
— От мен — изтъкна той. — Мога да ти задавам колкото си искам лични въпроси.
— Била съм само с Фрейзър — призна тя. — Той ме намираше за студена.
Уил отново се засмя.
— Студена? Ти? Ти си най-страстното момиче, което съм държал в прегръдките си.
Усети, че отново се изчервява. Докато го слушаше да говори така, през нея преминаваше разтърсваща вълна на страст.
— Бях много по-млада — възрази тя.
— Няма значение. Всъщност сега навярно ще бъдеш още по-страстна. Чакала си толкова дълго.
— Трябва…
— Какво ти трябва? Нали знаеш как ще спим?
Мелиса поклати глава.
— В палатка. Край шосето, под дървета, където намерим. До реки и потоци. Няма да очакват това. Ще тършуват в хотелски регистрации и ще се обаждат на агентите си в държавните полицейски служби да ни търсят в малки вили и хотели. А шумата ще им попречи да ни засекат от сателит или хеликоптер.
— Добре.
— Значи ще бъдеш в палатка с мен, скъпа. Само ние. Няма да има жива душа километри наоколо. И всяка нощ ще очаквам нещо от теб. Ще те накарам да си платиш за всяка вечер, която съм бил принуден да прекарам без теб.
Уил повдигна едната си ръка от волана, нехайно я сложи в скута й, притискайки длан към леката свивка на корема й, и усети топлината и копнежа.
Мелиса почти простена от желание.
— Не може ли да спрем някъде?
Той отмести ръката си.
— Искам да излезем от Франция. Със сигурност вече ни търсят и проверяват докъде има полети на „ФедЕкс“ и „Лоугън“. Нека стигнем на по-безопасно място. Трябва да се обадя и на Оливия. Тя е жертва в случая.
— Да — съгласи се Мелиса. — Надявала се е да стане твоя съпруга. Горкото момиче — каза тя прочувствено.
— Можеше да стане моя жена само в едно отношение. В друго аз все още съм женен за теб.
— Какво?
— Ти поиска анулиране на гражданския брак. Но не и на църковния, нали?
Бе забелязал това, помисли си тя, наистина го бе забелязал.
— Не, така и не го направих.
— Тогава ще уредим гражданските формалности, Мелиса, но все още си моя съпруга.