Искаше да го целуне, да го прегърне, но трябваше да почака. Движеха се по автомагистралата с почти пределна скорост. Влиятелни хора желаеха смъртта й. Но не я бе грижа. Беше се преродила. Почти бе замаяна от любов и радост. И непреодолима първична страст, която я плашеше.
Двадесет и девета глава
Оливия Уортън седеше в приемната на къщата на Уил и се стараеше да излъчва изисканост и самообладание. Кръстоса дългите си крака в идеално прилепнал чорапогащник „Уолфорд“ и хладнокръвно срещна погледа на полицая. Беше с елегантен маслиненозелен костюм „Прада“, коси, издухани със сешоар, и безупречно нанесен грим в прекрасно съчетание на малиново и тъмнолилаво. На пода до нея лежеше мека чанта „Шанел“, а обувките й бяха „Лубутен“ с червени платформи. Огромният диамант на пръстена й блестеше на нежната светлина от порцелановите лампи.
Бе положила усилия да изглежда съвършено. На ушите си, в тон с костюма, бе сложила страхотни обеци с нефрити и смарагди във форма на цветя, а на шията — тежка огърлица от южноморски перли, големи колкото мраморни късове, с ослепителен блясък. Целият й тоалет струваше няколко пъти повече от заплатите на тримата полицаи, които седяха срещу нея, взети заедно.
— Значи не сте се чували с него?
— Вече ви казах, полицай — сопна се тя. — Не държа сметка на годеника си къде ходи. Пътува по работа из целия свят.
— Кажете ни отново, мадам — настоя старшият детектив.
Шибани ченгета! Мислеха си, че могат да размахат съдебна заповед и да очакват, че тя ще скочи през запален обръч. Проклети да бяха Уил и глупавата му грозновата англичанка. Когато се завърне, тя щеше да тропне с крак. Следващия път трябваше да наеме някого да я пази. Холивудските звезди имаха бодигардове. И тя заслужаваше да има.
— Не — излъга Оливия. — Не съм разговаряла с него. Трябва ли да повикам адвокат?
Те се спогледаха.
— Не знаем, мадам. Вие как мислите?
— Не съм направила нищо нередно.
— Добре. Навярно знаете, че подпомагането и прикриването на беглец от закона е престъпление.
— Беглец? — бавно каза Оливия. Това трябваше да бъде нейният миг на триумф, най-бляскавата й седмица. Беше се сгодила за най-желания ерген в нюйоркските светски среди. А сега тези хора говореха за Уил като за обикновен престъпник. — Да не би господин Хайд да е нарушил закона? Престъпление ли е извършил?
— От Комисията за сигурност и обмен твърдят, че разследват финансови нередности във „Вирджиниън Проспект“.
— Зная.
Телефонът й не бе престанал да звъни. На плазмения телевизор зад тях говорителят на „Блумбърг“ приглушено мърмореше за критичното положение с правата върху „Вирджиниън“. На екрана отново се появи портретна снимка на Уил. Оливия извърна глава. Това бе кошмар, ужасен кошмар…
Не разбираше какво става, по дяволите. Уил бе заминал и я бе оставил сред този хаос. Адвокатът бе наминал, Джак Сансън също. Всички бяха в паника. Акциите бяха обявени за продажба и след това мексиканското правителство бе поискало пълно издължаване за инвестиция в завод за преработка на природен газ. Цената бе скочила главоломно. Три други чуждестранни институции бяха спрели кредитиране. Носеха се слухове за несъстоятелност на „Вирджиниън Проспект“. Комисията за сигурност и обмен отправяше предупреждения. Сдружения на вложители започваха да се сформират в клоновете на „Вирджиниън Проспект“ в други щати. В един клон в Пасадина при затваряне натискът на събралите се отпред бе станал твърде мощен и се бе стигнало до безредие. Тя бе гледала това по Си Ен Ен, със събиращите се полицаи и всичко останало.
Банката фалираше. Имаше източване на капитал, други банки искаха погасяване на заеми. Междувременно бяха засечени необясними преводи от банката към лична сметка на Уил на Каймановите острови. По някакъв начин бяха открили това и го свързваха с инцидента в Ъпър Уестсайд. Никой не знаеше къде е отишъл и защо. Сравняваха го с Марк Рич, наричаха го „милиардерът беглец“.
Оливия не беше финансов експерт. Но знаеше, че лицето на мъжа й се появява по всички телевизии, че банката се срива и че пред къщата й има паркирани полицейски коли. Домашната помощница вече се бе оплакала, че в петък не е получила седмичната си заплата, защото сметката на сеньор Хайд била замразена. Дали можела тя, Оливия, да й плати?
Оливия изпита желание да я уволни, но така щеше да си навлече още един скандал. Обзе я отчаяно самосъжаление. За какво й бе скандал? Дори Джак Сансън се бе държал ужасно с нея. Като че ли тя имаше нещо общо с всичко това.