— По-скоро нещо хлъзгаво — каза сержантът, който обичаше да изяснява нещата.
И после се чу шум…
…може би вулканичен шум, или звукът от врящ гейзер, но при всички случаи дълъг, сух ревящ звук като меховете в ковачниците на Титаните…
…но той не беше толкова страшен, колкото светлината, синьо-бяла и от онази, която отпечатва формата на кръвоносните съдове по очните ти ябълки върху задната вътрешна повърхност на черепа ти.
И двете продължиха стотици години, после спряха след миг.
Последвалата тъмнина се изпълни с морави образи и щом ушите възобновиха способността си да чуват — със слабо пращене на препечена тухла.
Известно време стражите не помръднаха.
— Тъй, тъй — тихо каза капитанът. След още една пауза той каза много ясно, като всяка съгласна се закотвяше точно на мястото си:
— Сержант, вземи няколко човека и проучи това, разбрано?
— Да проуча какво, сър? — попита Колън, но капитана вече го беше осенила идеята, че ако сержантът вземеше няколко човека, то той, Ваймс ще трябва да остане съвсем сам.
— Не, имам по-добра идея. Всички ще отидем — твърдо каза той.
Отидоха.
Сега, когато очите им свикнаха с тъмнината, видяха неясен червен блясък пред себе си.
Оказа се, че е стена, която бързо се охлаждаше. Парчета изпечена зидария се разпадаха, докато се свиваха и издаваха тихо свистене.
Това не беше най-лошото. Най-лошото беше на стената.
Те се вторачиха.
Гледаха дълго.
Оставаха още само час или два до зазоряване, така че на никой и през ум не му мина да предложи да си намерят пътя в тъмнината. Чакаха до стената. Поне беше топла.
Опитаха се да не я гледат.
Най-сетне Колън се протегна с мъка и каза:
— Не унивай, Капитане. Можеше и по-зле да е.
Ваймс довърши бутилката. Без никакъв ефект. Има някои видове трезвеност, дето просто не можеш да ги помръднеш.
— Да — рече той. — Можеше ние да сме.
Върховният Старши Учител отвори очи.
— Още веднъж постигнахме успех.
Братството избухна в нестройно веселие. Братята Наблюдателна Кула и Пръсти сплетоха ръце и затанцуваха ентусиазирана джига в магическия си кръг.
Върховният Старши Учител си пое дълбоко дъх.
Първо моркова, помисли си той, а сега пръчката. Той обичаше пръчката.
— Тишина! — изкрещя той.
— Брат Пръсти, Брат Наблюдателна Кула, преустановете тази срамна проява! — крясна той. — Останалите, запазете тишина!
Те притихнаха като буйни деца, които току-що са видели учителя да влиза в класната стая. После стихнаха още повече като деца, които току-що са видели и изражението върху лицето му.
Върховният Старши Учител изчака да се смръзнат, после закрачи край нестройната им редица.
— Май че си мислим, че сме направили малко магия, нали така? Хмм? Брат Наблюдателна Кула?
Брат Наблюдателна Кула преглътна.
— Ами, ъъ, ти каза, че сме, ъъ, искам да кажа…
— Вие още нищо не сте направили!
— Ами, ъъ, не, ъъ… — Брат Наблюдателна Кула затрепери.
— Истинските магьосници започват ли да подскачат след всяка нищожна магия и да си пеят „Ето, почна се, ето, почна се, ето, почна се“, Брат Наблюдателна Кула? Хмм?
— Ние, малко…
Върховният Старши Учител се завъртя на пети.
— А дали непрекъснато зяпат страхливо дървенията, Брат Мазачо?
Брат Мазача провеси глава. Не си беше дал сметка, че някой е забелязал.
Когато напрежението се натегна задоволително, като тетива, Върховният Старши Учител се облегна назад.
— Защо трябва да ме е грижа? — Той поклати глава. — Можех да избера когото и да е. Можеше да избера най-добрите. А сега имам само шепа деца.
— Ъъ, честно — каза Брат Наблюдателна Кула, — ние се стараехме, искам да кажа, ние наистина се съсредоточавахме. Нали така, момчета?
— Да — отвърнаха те хорово.
Върховният Старши Учител ги изгледа свирепо.
— В това Братство няма място за Братя, които не са с нас по целия път — предупреди той.
С почти видимо облекчение цялото Братство, като паникьосани овце, видели, че кошарата се отваря, се втурнаха към процепа.
— Не се притеснявайте за това, ваше върховенство — пламенно изрече Брат Наблюдателна Кула.
— Предаността трябва да бъде нашата парола! — каза Върховният Старши Учител.
— Парола. Да — каза Брат Наблюдателна Кула. Той сръга Брат Мазача, погледът на когото отново се беше отклонил към перваза.