— Защо не? — попита Ваймс.
— Защото драконите трябва да се чифтосат във въздуха, а той никога няма да успее да полети с тези крила, струва ми се. Ще ми е мъчно да загубя кръвната линия, разбира се. Негов баща беше Дървоядната Яркалюспа на Бренда Родли. Познаваш ли Бренда?
— Ъ, не — каза Ваймс. Лейди Рамкин беше от хората, които приемат, че всички останали познават всекиго, когото тя познава.
— Очарователно момиче. Все едно, братята и сестрите му се оформят много добре.
Горкото малко животинче, помисли си Ваймс. Това е то Природата, во кратце. Винаги изгаднява с изтърсаците.
Нищо чудно, че й викат майка…
— Имахте нещо да ми показвате — подсказа му Лейди Рамкин.
Ваймс безмълвно й подаде пакета. Тя свали тежките си ръкавици и го разви.
— Гипсова отливка от стъпка — каза направо. — Е и?
— Напомня ли ви на нещо? — попита Ваймс.
— Може да е блатна птица.
— О! — Ваймс беше съкрушен.
Лейди Рамкин се засмя.
— Или наистина голям дракон. Взели сте я от музей, нали?
— Не. Взех я от улицата тази сутрин.
— Ха? Някой си е направил шегичка с теб, мили ми приятелю.
— Ъъ. Там имаше, ъъ… косвено доказателство.
Разказа й. Тя се облещи срещу него.
— Draco nobilis — дрезгаво каза тя.
— Моля? — попита Ваймс.
— Draco Nobilis. Благородният дракон. Обратното на тези тука… — тя махна с ръка по посока на сбутаните редици виещи гущери, — Draco Vulgaris, това са повечето от тях. Но всички големи са измрели. Това наистина е глупост. Няма два мнения. Всички са измрели. Красиви неща, наистина. Тежали тонове. Най-големите неща, които някога са летели. Никой не знае как са го правили.
И тогава те научиха.
Изведнъж стана много тихо.
По редиците с прегради, драконите се смълчаха, с пламнали очи и застанали нащрек. Гледаха към покрива.
Керът се огледа. Във всички посоки надалеч се простираха рафтове. Върху тези рафтове — книги. Направи премерено предположение.
— Това е Библиотеката, нали?
Библиотекарят продължи внимателно, но здраво да държи момчето за ръката и го поведе из лабиринта от пътеки.
— Има ли тяло? — попита Керът.
Би трябвало да има. По-лошо и от убийство! Тяло в библиотека. Това може да доведе до всичко.
Накрая маймуната тупна й спря пред един рафт, не по-различен, както изглеждаше, от стотиците други. Някои от книгите бяха приковани с вериги. Там имаше дупка. Библиотекарят посочи към нея.
— Уук.
— Е, и какво от това? Някаква си дупка, където би трябвало да има книга.
— Уук.
— Взели са книга. Взели са книга? Викаш Нощната Стража — Керът се изпъчи гордо, — само защото някой е взел книга? И ти си мислиш, че това е по-лошо от убийство?
Библиотекарят го изгледа с поглед, какъвто останалите хора пазят специално за онези, които казват нещо подобно на: „Какво толкова лошо има в геноцида?“
— Това на практика е наказуемо деяние, да губиш времето на Стражата — каза Керът. — Защо просто не го кажеш на главните магьосници, или на каквито и да са там?
— Уук. — Библиотекарят посочи с няколко изненадващо оскъдни жеста, че повечето магьосници и с две ръце не биха могли да си намерят собствените задници.
— Е, не виждам ние какво можем да помогнем. Как се казва книгата?
Библиотекарят се почеса по главата. Това щеше да е малко трудничко. Обърна се с лице към Керът, сключи кожените си като ръкавици ръце, после ги разтвори.
— Знам, че е книга. Как се казва?
Библиотекарят въздъхна, после вдигна ръка.
— Четири думи? — каза Керът. — Първата дума. — Маймуната пристисна два сбръчкани пръста един към друг. — Малка дума? Как? Какво? А…
— Уук!
— Как? Как. Втората дума?… Малка дума? А? Какво? Защо? Да? Но… Да? Да. Как да… и какво понататък? Третата дума. Какво? О! Втора сричка. Пръсти? Докосваме си пръстите. Палци.
Орангутанът изръмжа и театрално задърпа голямо космато ухо.
— О, звучи така. Пръсти? Ръка? Прибавяме. Викове. Да срежа. По-малка дума… Зов. Зов! Първа сричка. Малка. Съвсем малка сричка. Заедно? На. От. До. При. При! Зов. При. Зов. При. Призов! Призов-аване? Призов-аваме? Призоваваме. Призоваваме. Как да призоваваме Нещо? Ама че смешна работа! Четвъртата дума. Една цяла…
Той се взря внимателно, докато Библиотекарят загадъчно се въртеше в кръг.
— Голямо нещо. Страхотно голямо. Размахва криле. Нещо страхотно голямо, което подскача и размахва криле. Зъби. Пухти. Бълва. Страхотно, ужасно, голямо нещо, което бълва и размахва криле. — Пот изби по челото на Керът, докато той послушно се опитваше да разбере. — Смуче пръсти. Смуче някакви пръсти. Изгорено. Горещо. Огън. Нещо огромно, което размахва криле и бълва огън…