И глупостта. Те всички изрекоха клетвата, мислеше си той, но нито един от тях не попита какво е това „фигин“.
— Братя — изрече гласно. — Тази вечер трябва да обсъдим някои неща от изключителна важност. Доброто управление, не, самото бъдеще на Анкх-Морпорк е в нашите ръце.
Те се наведоха по-наблизо. Върховният Старши Учител усети началото на познатата тръпка на силата. Бяха зависими от думите му. Усещане, което си заслужаваше обличането на скапаните глупави плащове.
— Нима не знаем всички ние, че градът е под гнета на корумпирани мъже, които дебелеят от нечестно спечелените си богатства, докато далеч по-добри хора са възпирани и принудени да живеят във фактическо робство?
— Разбира се, че знаем! — енергично рече Брат Пазача на Портата, след времето, необходимо им да си го преведат на ум.
— Още миналата седмица, там, в Гилдията на Лекарите, аз се опитах да изтъкна пред Майстор Кричли, че…
Погледите им не се срещнаха, тъй като Върховният Старши Учител се беше погрижил качулките на Братята да закриват лицата им в мистична тъмнина, но въпреки всичко накара Брат Пазача да млъкне със силата на чистото, безцеремонно мълчание.
— Но не винаги е било така — продължи Върховният Старши Учител. — Имало е златно време, когато онези, достойни за власт и уважение, са били справедливо възнаграждавани. Време, когато Анкх-Морпорк не просто е бил голям град, а величествен град. Време на рицарство. Време, когато… да, Брат Наблюдателна Кула?
Една тромава фигура в плащ свали ръка.
— За времето, когато сме имали крале ли говориш?
— Браво, Братко — каза Върховният Старши Учител, леко подразнен от тази необичайна проява на интелигентност. — И…
— Но всичко това е било променено преди стотици години — напомни Брат Наблюдателна Кула. — Нямаше ли някаква голяма битка или нещо такова? А оттогава имаме само господари като Патриция.
— Да, много добре.
— Няма повече крале, това се опитвам да кажа — услужливо обясни Брат Наблюдателна Кула.
— Както казва Брат Наблюдателна Кула, линията на…
— Но като отвори приказка за рицарството, та ме подсети.
— Точно така, и…
— То си върви с кралете, рицарството де — щастливо се обади Брат Наблюдателна Кула. — И рицарите. Освен това са имали и онези…
— Обаче — остро произнесе Върховният Старши Учител, — може случайно да се окаже, че традицията на кралете на Анкх не е съвършено отмряла, така както са си представяли досега, и че потомство по тази линия съществува дори и сега. Точно така сочат изследванията ми върху древните свитъци.
Той се облегна назад с очакване. Но като че не се получи ефектът, който беше очаквал. Може би те ще успеят да се справят с израза „съвършено отмряла“, помисли си, но трябваше да спра до „потомство“. Брат Наблюдателна Кула отново вдигна ръка.
— Да?
— Искаш да кажеш, че съществува някакъв наследник на трона, който се върти тук наоколо?
— Точно така, да.
— Аха. Става така, да ви кажа — начетено продължи Брат Наблюдателна Кула. — Непрекъснато така става. Чел съм за това. Наричат се потомци. Спотайват се с векове някъде из далечната пустош, като предават тайната сабя, белега по рождение и всичко останало от поколение на поколение. И тогава, точно когато старото кралство има нужда от тях, те се появяват и изхвърлят всички узурпатори, случили се наоколо. И после настъпва всеобщо веселие.
Върховният Старши Учител усети как ченето му увисва. Не беше очаквал да е чак толкова лесно.
— Да, хубаво — обади се фигура, в която Върховният Старши Учител разпозна Брат Мазача. — И какво от това? Да речем, че се появява някой потомък, отива при Патриция и му казва: „Ей, ти, аз съм крал, ето го белега по рождение, както се предполага да е, а сега, разкарай се“. И какво получава? Продължителност на живота от има-няма две минути, ето какво.
— Ти не слушаш — каза Брат Наблюдателна Кула. — Работата е в това, че потомъкът трябва да се появи, когато кралството е в опасност, нали така? Тогава всеки може да го види, нали разбираш? После го отвеждат в двореца, изцелява няколко човека, обявява малък празник, слага ръка на малко съкровище и това е всичко.
— Трябва да се ожени и за принцеса — добави Брат Пазача. — Като той е свинар.
Всички го погледнаха.
— Кой е казвал нещо за свинар? — попита Брат Наблюдателна Кула. — Никога не съм казвал, че е свинар. Какви са тия приказки за свине?
— Той има право, обаче — обади се Брат Мазача. — Обикновено той е или свинар, или дървар, или нещо подобно, нормалният потомък де. Във връзка с това, че трябва да е… как му се викаше. Когнито. Трябва привидно да е, така де, знаете, от нисък произход.