— Предполагам, че той не е истинският наследник на трона? — осведоми се Брат Наблюдателна Кула.
— Какво искаш да кажеш? — попита Върховният Старши Учител.
— Ами, знаете как е. Съдбата си прави разни шегички. Ха-ха. Голям майтап ще падне, нали така — каза Брат Наблюдателна Кула, — ако се окаже, че това момче е истинският крал. След цялата тая разправия…
— Вече не съществува истински крал! — сряза го Върховният Старши Учител. — Какво очаквате? Някакви си хора, дето бродят из пустошта стотици и стотици години, като търпеливо си предават от поколение на поколение сабя и таен знак? Някаква магия? — Направо изплю думата. Той би използвал магия, с всички средства, целта оправдава средствата и т.н., но да повярва, че в нея имало някаква морална сила, някаква логика — от това се разтреперваше. — Божичко, човече, бъди логичен! Бъди разумен. Даже и да е оцелял някой от старото кралско семейство, кръвната линия вече ще е толкова размита, че сигурно ще се появят хиляди хора с претенции към престола. Дори… — Помъчи се да измисли най-малко вероятния претендент, — дори и някой като Брат Даникин. — Той се вгледа в насъбралото се Братство. — Не го виждам тук тази вечер, между другото.
— Смешна работа, станала с него — замислено каза Брат Наблюдателна Кула. — Не си ли чул?
— Какво?
— На път за вкъщи снощи го ухапал крокодил. Горкото старо момче.
— Какво?
— Шанс едно на милион. Сигурно е избягал от някоя менажерия, или нещо подобно, и се спотайвал в задния му двор. Отишъл да си вземе ключа изпод изтривалката, а онова го захапало.
Брат Наблюдателна Кула затършува под плаща си и измъкна мърляв кафяв плик.
— Пуснали сме подписка, да му купим малко грозде и прочее, не знам, бихте ли желали да се, ъъ…
— Запишете ме с три долара — каза Върховният Старши Учител.
Брат Наблюдателна Кула кимна.
— Чудна работа. Точно това направих вече.
Само още няколко нощи, помисли си Върховният Старши Учител. До утре хората ще са вече толкова отчаяни, че ще коронясат даже и еднокрак трол, стига да ги е отървал от дракона. И ние ще си имаме крал, а той ще си има съветник, човек, на когото всички вярват, разбира се, а тази глупава пасмина може да върви обратно в канавките. Никакво дегизиране, никакви ритуали повече.
И никакво призоваване на дракони.
Мога да го преустановя, мислеше си той. Мога да го преустановя във всеки един миг, когато си пожелая.
Улиците пред двореца на Патриция бяха претъпкани. Носеше се маниакалният лъх на карнавал. Ваймс плъзна обиграно око по множеството пред него. Обичайната Анкх-Морпоркска тълпа по време на криза.
Половината бяха тук, за да се оплачат, четвърт — да наблюдават другата половина, а останалите — да крадат, просят или продават хот-дог на другите. Бяха се появили обаче и няколко нови лица. Имаше известен брой сериозни мъже с големи саби, преметнати през раменете и с камшици, провесени на коланите им, които крачеха през блъсканицата.
— Новините се разпространяват бързо, а — отбеляза познат глас досами ухото му. — ’ро утро, Капитане.
Ваймс се озова срещу ухиленото, мъртвешко лице на Диблър „Сам Си Прерязвам Гърлото“, доставчик на абсолютно всичко, което би могло да се продаде набързо от отворен куфар на оживена улица и за което се гарантираше, че е изпаднало от волска каруца.
— ’бро утро, Гърло — отнесено отвърна Ваймс. — Какво продаваш?
— Оригинален артикул, Капитане.
Гърлото се наведе по-наблизо. Беше от онези хора, от чиято уста „Добро утро“-то звучи като нечувано, невиждано и уникално предложение за търговия. Очите му заиграха напред-назад в очните гнезда, като двойка гризачи, които опитват да се измъкнат от капан.
— Не можеш да си позволиш да се лишиш от него — просъска той. — Анти-драконов крем. Лична гаранция: ако те изпепели, получаваш си парите обратно, без пазарлък.
— Това, което казваш — бавно започна Ваймс, — ако правилно разбирам думите ти, е, че ако бъда опечен жив от дракона, ти ще върнеш парите?
— Срещу лично заявление — отвърна Сам-Си-Прерязвам-Гърлото. Той отвъртя капака от ярко зелено мазило и го пъхна под носа на Ваймс. — Направен е от над петдесет различни най-редки подправки и билки по рецепта, известна само на шепа стари монаси, дето живеят някъде на някаква планина. Един долар кутийката, и сам си прерязвам гърлото. Това е служба в името на обществото, на практика — набожно добави той.