— Голяма работа трябва да са тия стари монаси, щом така бързо са го сварили — рече Ваймс.
— Умни копелета — съгласи се Сам-Си-Прерязвам-Гърлото. — Сигурно е от медитацията и от яковото кисело мляко.
— Та, какво става, Гърло? — попита Ваймс. — Какви са всичките тия момчета с големите саби?
— Ловци на дракони, Капитане. Патрицият обяви награда от петдесет хиляди долара за онзи, който му донесе главата на дракона. Може и без останалото. Не е глупак той, да знаеш.
— Какво?
— Той така каза. Всичко е написано по плакатите.
— Петдесет хиляди долара!
— Не залага на дребно, а?
— По ми прилича на събиране на провизии за дракона — рече Ваймс. — Това ще докара неприятности, да ми помнят думата.
— Удивен съм, че още не си грабнал сабята и не си се присъединил.
— Аз съм по-скоро в това, което може да се нарече „обслужващ сектор“.
Гърлото съзаклятнически се огледа наоколо, след което подаде парче пергамент на Ваймс.
Там пишеше:
Анти-драконови предпазни стъкла 500 А$/бр. Подвижни детектори на леговища 250 А$/бр. Пронизващи стрели срещу дракони 100 А$/всяка Лопати 5 А$, Кирки 5 А$, Чували 1 А$
Ваймс му го подаде обратно.
— А чувалите за какво са? — попита той.
— За съкровището — отговори Гърлото.
— О, да — мрачно рече Ваймс. — Разбира се.
— Знаеш ли какво, знаеш ли какво… За нашите момчета в униформа — десет процента отстъпка.
— И сам си прерязваш гърлото, нали, Гърло?
— За офицери — петнайсет процента! — скочи Гърлото, докато Ваймс се отдалечаваше. Причината за леката паника в гласа му скоро стана ясна. Имаше изобилна конкуренция.
Населението на Анкх-Морпорк не беше по природа героично, но търговията си му беше в кръвта. На разстояние от няколко стъпки Ваймс би могъл да си купи неограничен брой магически оръжия с „Оригиналин Сиртификат за Афтентичнос“, наметало за невидимост — добра изработка, помисли си той, и беше наистина впечатлен от начина, по който сергиджията използваше огледало без стъкло, — и, като средство за по-леко успокоение, драконови бисквити, балони и хартиени колела на клечки. Медните гривни, облекчаващи при поява на дракони, бяха хубава идея.
Наоколо като че имаше точно толкова чували и лопати, колкото и саби.
Злато, това обясняваше всичко. Съкровището. Ха!
Петдесет хиляди долара! Един офицер от Нощната Стража изкарваше по трийсет долара на месец и трябваше сам да си плати, за да му изработят отличителните знаци.
Какво ли не би могъл да направи с петдесет хиляди долара…
Известно време Ваймс поразсъждава върху това, а след това поразсъждава върху нещата, които би могъл да направи с петдесет хиляди долара. Бяха много повече, като начало.
Той почти налетя на група мъже, скупчени около плакат, закован на стената. Съобщаваше, наистина, че главата на дракона, който тероризира града, е оценена на 50 000 А$, които ще бъдат връчени на храбрия герой, когато я донесе в двореца.
Един от купчината — по ръста, снаряжението и начина, по който бавно проследяваше буква по буква с пръст, Ваймс го прецени като водещ герой — четеше на останалите.
— …в де-ве-о… дво… ре-е-цъ-а. — довърши той.
— Петдесет хиляди — замислено рече един от тях, докато си търкаше брадичката.
— Стисната работа — каза интелигентът. — Далеч под тарифата. Би трябвало да е половината кралство и ръката на дъщеря му като зестра.
— Да, ама той не е крал. Той е Патриций.
— Е, ами половината от Патрицианството или каквото е там, тогава. Как изглежда дъщеря му?
Насъбралите се ловци не знаеха.
— Той не е женен — осмели се да се обади Ваймс. — И няма дъщеря.
Те се обърнаха и го изгледаха отгоре до долу. Прочете презрението в очите им. Сигурно всеки ден прегазваха по една дузина като него.
— Няма дъщеря? — изсумтя един от тях. — Иска хората да убиват дракони, а няма дъщеря?
Ваймс почувства, незнайно защо, че е редно да подкрепи господаря на града.
— Има малко кученце, което много обича — добави услужливо.
— Колко отвратително, да няма даже дъщеря — каза един от ловците. — И какво са петдесет хиляди долара в наши дни? Хвърляш толкова само за капаните.
— Точно тъй — потвърди друг. — Хората си мислят, че е състояние, но не си дават сметка, ами, че нямаш право на пенсия, и после всичките медицински разходи, трябва да си купиш и да поддържаш собствени принадлежности…