Не можеш да се съпротивляваш на такъв глас. Ваймс си помисли да поиска да извикат Ноби като помощник, но след това реши, че това ще е дори още по-лошо.
Кремът гореше като лед.
— Какво е това?
— Всякакви неща. Ще облекчи натъртването и ще подпомогне растежа на здрави люспи.
— Какво?
— Съжалявам. Сигурно не люспи. Не ме гледайте така уплашено. Почти съм сигурна за това. Браво, всичко свърши. — Тя го плесна по задника.
— Госпожо, аз съм Капитан от Нощната Стража — възропта Ваймс, давайки си сметка още докато го казваше, че това е най-глупавото нещо, което изобщо може да изрече.
— И полугол в леглото на дама — рече Лейди Рамкин, без ни най-малко да се трогне. — А сега се изправете и си изгълтайте чая. Трябва да ви укрепим и подсилим.
Погледът на Ваймс се изпълни с паника.
— Защо?
Лейди Рамкин бръкна в джоба на мърлявото си яке.
— Записах си някои бележки снощи — каза тя. — Относно дракона.
— О, дракона.
Ваймс се поотпусна. Точно сега драконът му се струваше доста по-безопасна перспектива.
— Направих и някои изчисления. Само едно мога да ви кажа: това е много странен звяр. Не би следвало да може да лети.
— За това сте права.
— Ако е устроен като блатните дракони, трябва да тежи около двайсет тона. Двайсет тона! Това е невъзможно. Всичко се свежда до пропорциите в тежестта и размаха на крилете, нали разбирате.
— Видях го да пада от кулата като лястовичка.
— Знам. Би трябвало крилата му да се разкъсат и от него да остане една огромна кървава дупка в земята — непоколебимо каза Лейди Рамкин. — Не можеш да си правиш шегички с аеродинамиката. Не можеш просто да скочиш от малкото на голямото и така да си остане всичко, разбираш ли. Всичко е въпрос на мускулна сила и на вдигащи повърхности.
— Знаех си аз, че нещо не е наред. — Ваймс се поободри. — И пламъкът, и той. Нищо не може да съществува с такава горещина вътре в него. Как успяват да я понесат блатните дракони?
— О, това са само химикали — отвърна Лейди Рамкин като да се оправдае. — Те просто дестилират нещо запалително от това, което са яли и запалват пламъка точно когато излиза от трахеята. Те всъщност изобщо нямат огън вътре в тях, освен ако случайно не се задавят.
— И какво става тогава?
— Изчегъртваш дракон от пейзажа — весело отвърна Лейди Рамкин. — Опасявам се, че не са много добре конструирани създания, това драконите.
Ваймс слушаше.
Те изобщо не биха оцелели, добре че техните родни блата бяха усамотени и липсваха хищници. Не че беше страхотна манджа да изядеш дракон, така или иначе — веднъж като му свалиш кожата и огромните летателни мускули, това, което оставаше, сигурно беше като да захапеш зле ръководена химическа фабрика. Нищо чудно, че драконите винаги бяха болни. Разчитаха на постоянни стомашно-чревни проблеми за доставката на гориво. По-голямата част от умствената им енергия отиваше за контролирането на обърканото им храносмилане, което можеше да дестилира даващи пламък горива от най-невероятни съставки. Те дори можеха да преподредят вътрешното си устройство за една нощ, за да се справят с трудните процеси. Живееха на един вид химично острие на бръснача през цялото време. Едно погрешно кихване и се превръщаха в география.
А когато въпросът опреше до избора на места за гнездене, женските имаха здравия разум и майчинския инстинкт като на тухла.
Ваймс се чудеше защо хората толкова са се притеснявали от драконите едно време. Ако в някоя пещера близо до теб имаше някой, трябваше само да почакаш, докато се самозапали, взриви се във въздуха или пък умре от болезнено лошо храносмилане.
— Вие наистина сте ги изучила, а? — каза той.
— Все някой трябваше да го направи.
— Ами големите?
— О, да. Те са голяма загадка, да ви кажа — рече тя, а изражението й стана крайно сериозно.
— Да, казахте го вече.
— Съществуват легенди. По всичко личи, че един вид дракони започнал да става все по-голям и по-голям и тогава… просто изчезнал.
— Измрял, искате да кажете?
— Не… появявали се от време на време. От някъде. Пълни със сила и мощ. И един ден престанали да идват изобщо. — Тя дари Ваймс с победоносен поглед.
— Аз мисля, че са открили място, където наистина могат да бъдат.
— Наистина да бъдат какво?
— Дракони. Където могат наистина да изразходват потенциала си. Някое друго измерение или нещо такова. Където гравитацията не е толкова силна и прочее.
— Когато го видях, си помислих — започна Ваймс, — че не може да съществува нещо, което лети и има такива люспи.
Те се спогледаха.
— Трябва да го открием в леговището му — каза Лейди Рамкин.