Трудно е да накараш един орангутан да застане мирно. Тялото му може и да се справи най-общо с идеята, но кожата му не може. Библиотекарят правеше каквото беше по силите му, обаче, застанал в един вид почтителна купчина в края на редицата и поддържаше онова сложно отдаване на чест, което може да се постигне само от ръка, дълга четири стъпки.
— Неформално облекло, госпожо — нагло отвърна Ноби. — Специални Човекоподобни Услуги.
— Много похвално. Наистина много похвално — каза Лейди Рамкин. — И от колко време си орангутан, човече?
— Ууук.
— Браво. — Тя се обърна към Ваймс, който съвсем определено изглеждаше стъписан. — Браво на вас. Чудесен екип от хора…
— Уук.
— …антропоиди — поправи се Лейди Рамкин, почти без да променя тона.
За един миг съставът се почувства така, сякаш току-що са се завърнали от далечна провинция, която всеки сам поотделно е завладял. Почувстваха се, всъщност, страхотно насърчени, както почти със сигурност би се изразила Лейди Рамкин и което определено беше няколко пункта по-високо в скалата спрямо обичайния начин, по който се чувстваха. Дори и Библиотекарят се почувства зачетен и за пръв път остави обръщението „човече“ без коментар.
Шумът от нещо, което капе, и силна химическа миризма ги накараха да се обърнат.
Добродушният Биндъл Леки клечеше с изражението на глуповата невинност до нещо, което беше не толкова петно на килима, колкото дупка. Няколко струйки дим се виеха нагоре по краищата.
Лейди Рамкин въздъхна.
— Не се притеснявайте, гос’жо — обади се Ноби весело. — Скоро ще го почистят.
— Опасявам се, че често правят така, когато са развълнувани.
— Чудесен екземпляр си имате, гос’жо — продължи Ноби, наслаждавайки се на новооткритото усещане от светското общуване.
— Не е мой — отвърна тя. — Сега вече принадлежи на капитана. Или на всички вас, може би. Един вид талисман. Казва се Добродушният Биндъл Леки.
Добродушният Биндъл Леки се изправи стоически под тежестта на името си, после подуши един от краката на масата.
— Прилича повече на брат ми Еръл — каза Ноби, залагайки на нахалната карта на веселото обично градско врабче. — Има същия вирнат нос, моля да ме извините, милейди.
Ваймс погледна към животинчето, което сега разучаваше новото си обкръжение, и осъзна, че то вече беше, безвъзвратно и завинаги, Еръл. Малкият дракон отхапа за проба част от масата, подъвка я няколко секунди, изплю я, сви се на кълбо и заспа.
— Нали няма да запали нищо, а? — притеснено попита сержантът.
— Не мисля. Май още не е разбрал за какво са му огнепроводите — отговори Лейди Рамкин.
— Но пък няма какво повече да учи по въпроса за успокояването — каза Ваймс. — Все едно, момчета…
— Уук.
— Не говорех на теб, сър. Какво търси това тук?
— Ъъ — обади се припряно Сержант Колън, — аз, ъъъ… като те нямаше и така де, и като щяхме да сме по-малко хора… Керът тука вика, че всичко било според закона и че… накарах го да положи клетва, сър. Орангутана, сър.
— Накара го да положи клетва като какъв, Сержант? — попита Ваймс.
— Специален Полицай, сър — каза Колън, като се изчерви. — Знаете, сър. Един вид гражданска Стража.
Ваймс вдигна ръце във въздуха.
— Специален? Та той е уникален!
Библиотекарят дари Ваймс с широка усмивка.
— Само временно, сър. Докато трае, туй де — умоляващо рече Колън. — Добре би ни се отразила малко помощ, сър, и… ами, той май е единственият, който ни харесва…
— Аз мисля, че това е адски добра идея — каза Лейди Рамкин. — Браво на този орангутан.
Ваймс сви рамене. Светът така или иначе вече беше достатъчно сбъркан, какво би могло да го обърка повече?
— Добре. Добре! Предавам се. Чудесно! Дайте му значка, макар че проклет да съм, ако знам къде ще си я закачи! Чудесно! Да! Защо не?
— Добре ли сте, Капитане? — попита Колън много загрижено.
— Чудесно! Чудесно! Добре дошъл на новата Стража! — отяде се Ваймс, докато маршируваше разсеяно из стаята. — Страхотно! В края на краищата, плаща ни се с фъстъци, нали така, значи съвсем спокойно можем да назначим и една майму…
Ръката на сержанта плясна почтително Ваймс през устата.
— Ъъ, само едно нещо, Капитане — припряно каза Колън пред удивения поглед на Ваймс. — Не използвайте тази дума. Вдига му кръвното, сър. Нищо не може да направи по въпроса, губи самообладание. Като червено на… как му се викаше. „Човекоподобно“ е наред, сър, но не и тази дума. Защото, сър, когато се ядоса, той не просто се цупи, сър, ако разбирате какво искам да кажа. Като изключим това, не създава абсолютно никакви проблеми, сър. Ясно? Само не му викайте маймуна. О, по дяволите!