Това изглежда беше и мнението на тълпите, скупчени около площада. Населението на Анкх-Морпорк имаше прост, без излишни глупости подход към забавленията, и макар че очакваха с нетърпение да видят дракона убит, нямаха нищо против да се задоволят с гледката някой да бъде опечен жив в собствената си броня. На човек не му се удаваше случай всеки ден да види как някой се опича жив в собствената си броня. Щеше да е нещо, което да запомнят и да разказват на децата.
Тълпата се блъскаше и отскачаше от Ваймс, докато нови хора прииждаха на площада зад тях.
Тръбата изсвири трето предизвикателство.
— Това е охлювна хорна — авторитетно каза Колън. — Като камбана, само че с по-дълбок звук.
— Сигурен ли си? — попита Ноби.
— Аха.
— Тогава трябва да е бил адски голям охлюв, а?
— Фъстъци! Фигини! Хот-дог! — изскимтя един глас зад тях. — Здравейте, момчета! Привет, Капитан Ваймс! Всички на смъртта, а? Вземете си наденичка. Заведението черпи.
— Какво става, Гърло? — попита Ваймс, увисвайки на подноса на продавача, щом около тях се изсипа нова вълна от хора.
— Някакво хлапе е пристигнало в града и заявило, че ще убие дракона — отвърна Сам-Си-Прерязвам-Гърлото. — Имал вълшебна сабя, казва.
— А има ли вълшебна кожа?
— Никаква романтика няма в душата ти, Капитане — каза Гърлото, като свали много гореща дълга вилица от миниатюрния тиган на подноса му и я допря леко до бута на една едра жена пред него. — Отстранете се, госпожо, търговията е жизненият сок на града, много ви благодаря. Разбира се — продължи той, — по право трябва да има и девица, прикована към скала. Само че лелята се опънала. Това е то проблемът с някои хора. Никакво чувство за традицията. Това момче вика, че то било и законният насметник.
Ваймс поклати глава. Светът наоколо съвсем определено се побъркваше.
— Не те разбрах.
— Насметник — търпеливо повтори Гърлото. — Сещаш се. Насметник на трона.
— Какъв трон?
— Трона на Анкх.
— Какъв трон на Анкх?
— Сещаш се. Крале и прочее — Гърлото придоби замислен вид. — Де да знаех как му беше скапаното име. Поръчах в денонощната грънчарница на Игнеус Трола три каруци от халбите по коронацията и голяма работа ще падне, докато се изпишат всичките имена след това. Да те запиша ли за двама, Капитане? За теб деветдесет пенса, и с това сам си прерязвам гърлото.
Ваймс се предаде и си запробива път назад през тълпата, като използваше Керът за фар. Волнонаемният полицай стърчеше над сборището, а останалата част от отряда се беше прикачила към него.
— Всички са се побъркали. Какво става, Керът?
— Има едно момче на кон насред площада. Има лъскава сабя, да ви кажа. Като че не прави нищо особено в момента, обаче.
Ваймс си проби път на завет до Лейди Рамкин.
— Крале — каза задъхано той. — На Анкх. И Трон. Има ли?
— Какво? О, да. Имало е — увери го Лейди Рамкин. — Преди стотици години. Защо?
— Някакво хлапе казва, че било наследник на престола!
— Точно така — обади се Гърлото, който беше последвал Ваймс с надеждата, че ще изкрънка да му продаде нещо. — Произнесе голяма реч за това как ще убие дракона, ще отхвърли узурпаторите и ще поправи всички неправди. Всички се развеселиха. Горещи наденички, две за долар, направени от истинско прасе, защо не купиш една за дамата?
— Свиня ли имате предвид, сър? — предпазливо попита Керът, докато оглеждаше лъскавите от мас цилиндърчета.
— Начин на изразяване, начин на изразяване — бързо каза Гърлото. — Определено действителни свински продукти. Истинско прасе.
— Хората се развеселяват от всякакви речи в този град — изръмжа Ваймс. — Това не означава нищо!
— Вземете си прасешки наденички, пет за два долара! — каза Гърлото, който никога не позволяваше на разговор да застане на пътя на търговията. — Може да е добре за бизнеса, това монархията. Прасешки наденички! Прасешки наденички! В хлебче! И да поправи всички неправди. На мен ми звучи като сериозна идея. С лук!
— Мога ли да ви предложа една гореща наденичка, гос’жо? — попита Ноби.
Лейди Рамкин погледна към подноса около врата на Гърлото. Хилядите години добро възпитание й се притекоха на помощ и в гласа й се долавяше само едва доловимо загатване за обзелия я ужас, когато тя каза:
— Ами, не изглеждат зле. Каква чудесна храна.
— И те ли са направени от монаси на някоя загадъчна планина? — попита Керът. Гърлото го изгледа странно.
— Не — търпеливо отвърна той, — от прасета.
— Какви неправди? — припряно попита Ваймс. — Хайде, кажи ми. Какви неправди ще поправи?