А сега драконът се беше научил как да се храни.
За свой ужас той откри, че Лейди Рамкин се е преместила и вцепенен видя, че се е отправила към дракона, вирнала брадичка като наковалня.
— Какво, по дяволите, правиш? — високо прошепна той.
— Ако е произлязъл от блатните дракони, тогава може и да успея да го подчиня — отвърна тя. — Трябва да ги гледаш право в очите и да използваш безпрекословен тон. Не могат да устоят на строгия човешки глас. Липсва им воля, нали разбираш. Те са просто едни големи глупачета.
За свой срам Ваймс усети, че краката му не се канят да имат нищо общо с какъвто и да било луд порив да я връща обратно. На гордостта му това не й се понрави много, но тялото му изтъкна, че не гордостта му е тази, дето я чака голяма вероятност да я размажат върху най-близката сграда. През уши, изгарящи от срам, той я чу да казва: „Лошо момче!“
Ехото от това строго нареждане отекна по площада.
О, богове, помисли си той, така ли се дресира дракон? Като му посочиш разтопеното петно на пода и го заплашиш, че ще му натриеш носа в него? Рискува да надникне иззад поилката. Драконът бавно извръщаше глава като въртящ се кран. Имаше малък проблем с фокусирането върху нея, точно под главата си.
Ваймс видя как огромните червени очи се присвиха, когато звярът се опита да примижи по протежение на собствения си нос.
Изглеждаше озадачен. Ваймс не се изненада.
— Седни! — изрева Лейди Рамкин с такъв нетърпящ възражение глас, че дори и Ваймс усети как краката му неволно омекват. — Браво, добро момче! Мисля, че май имам бучка кокс тук някъде… — Тя се потупа по джобовете.
Да го гледаш право в очите. Това беше най-важното. Тя наистина, помисли си Ваймс, дори и за миг не трябваше да свежда поглед.
Драконът вдигна нокът без ни най-малко усилие и я закова на земята.
Ваймс се привдигна в ужас, а Еръл се измъкна от ръцете му и прелетя над ведрото с един-единствен скок. Заподскача през площада в серия от разтрисащи крилата дъги, зинал с уста и с хъхрещи оригвания, опитвайки се да изригне пламък.
Отговорът на това беше език от синьо-бял огън, който разтопи ивица клокочеща скала от около няколко ярда, но не успя да покоси дразнителя. Трудно беше да го засечеш във въздуха, защото, съвсем очевидно, дори и Еръл не знаеше къде ще се намира, нито пък как точно ще бъде, когато се озовеше там горе. Единствената му надежда в този момент беше в движението, и той подскачаше и се въртеше между все по-яростните огнени изригвания като уплашен, но изпълнен с решимост свободен електрон.
Огромният дракон се изправи на задните си крака с шума от една дузина котви, които са се стоварили накуп в някое кьоше, и се опита да изтика противника си от въздуха.
В този миг краката на Ваймс се предадоха и решиха, че за известно време биха могли да си позволят да бъдат геройски крака. Той се втурна през разделящото ги пространство, стиснал сабя, готов за каквото и да беше нещото, за което тя можеше да послужи, сграбчи Лейди Рамкин за ръка и я метна на рамо.
Направи няколко стъпки преди да осъзнае абсолютната неразумност на това си действие.
Последва едно „Тупфффхф“. Гръбначният стълб и коленете му се опитаха да се слеят в една буца. Морави точици заиграха пред очите му. Като връх на всичкото, нещо непознато, но очевидно направено от китова кост го ръгаше остро право в тила.
Успя да направи още няколко крачки по чиста инерция и с абсолютната увереност, че когато спре, ще бъде напълно размазан. Родът Рамкин не се грижеше за красотата, грижеше се за здрава маса и яки кости, и наистина бяха станали много добри в тая работа с течение на вековете.
Капка жив драконов огън изпука върху плочите на няколко стъпки разстояние.
По-късно той щеше да се чуди дали не си е измислил само, че е подскочил на половин стъпка във въздуха и че е покрил останалото разстояние до поилката в приличен бяг. Може би в екстремни ситуации всеки човек научаваше онзи вид незабавно действие, което на Ноби му беше втора природа. Така или иначе, поилката беше зад него, а Лейди Рамкин беше в ръцете му, или поне приковаваше ръцете му към земята. Успя да ги освободи и се опита да им върне малко живот с търкане. Какво следваше сега? Тя видимо не беше наранена. Той си припомни нещо за разхлабване на дрехите на човек, но в случая с Лейди Рамкин това можеше да се окаже опасно без специални сечива.
Тя разреши неотложния проблем като сграбчи ръба на поилката и се изправи на крака.
— Така — каза тя, — пантоф те чака тебе… — Очите й чак сега се фокусираха върху Ваймс за пръв път. — Какво по дяволите става… — започна отново и тогава съзря сцената зад гърба му. — О, мамка му! Моля да ме извиниш, разбира се.