— …от Сърцето на Битието… — обади се одобрително Брат Наблюдателна Кула.
— …от Сърцето, както Брат Наблюдателна Кула казва, на Битието, беше и настоящето местопребиваване на благородните дракони. Поверието, че те са отмрели, е съвсем погрешно. Те просто са открили нова еволюционна ниша. И могат да бъдат извикани в нея. Тази книга… — той я размаха, — дава конкретни инструкции.
— То е просто в една книга? — попита Брат Мазач.
— Не и обикновена книга. Това е единственият екземпляр. Необходими ми бяха години, докато я проследя — отговори Върховният Старши Учител. — Написана е с ръката на Тюбал де Малахит, велик изследовател на драконовото познание. С неговата собствена ръка. Той е призовавал дракони от всякакъв размер. Същото можете да направите и вие.
Последва ново дълго, неловко мълчание.
— Хм — рече Брат Пазача.
— На мен ми звучи малко, тъй де… магическо — рече Брат Наблюдателна Кула, с нервния глас на някой, който е забелязал под коя чаша е захлупено граховото зърно, но не иска да каже. — Искам да кажа, не желая да поставям под въпрос висшата ти мъдрост и прочие, но… ами… така де… магия…
Гласът му заглъхна.
— Аха — рече Брат Мазача с неудобство.
— То е, ъ-ъ, заради магьосниците де — обади се Брат Пръсти. — Ти сигур’ не си знаел т’ва, когато си се захванал с онези преподобни отци на планината им, но магьосниците по тия места се стоварват върху ти като цял тон тухли, само ако те заловят, че правиш нещо подобно.
— Разграничаване, така го наричат — каза Брат Мазача. — Като например, аз не се бъркам в мистичните, разнообразни… как му се викаше… на каузалността, а те не се занимават с никакво измазване.
— Не мога да разбера какъв е проблемът — каза Върховният Старши Учител.
Всъщност го виждаше, даже прекалено ясно. Това беше последното препятствие. Помогни на нищожните им дребни мозъци да го прескочат и държиш света в ръката си. Техният изумително неинтелигентен егоизъм не беше го подвел досега, със сигурност не би го провалил и в този момент…
Братството се размърда неудобно. После Брат Даникин заговори.
— Уф! Магьосници. Какво разбират те от сериозна работа.
Върховният Старши Учител си пое дълбоко дъх.
Ах…
Атмосферата на обидени, злопаметни, низки съзнания се сгъсти забележимо.
— Нищо, факт — каза Брат Пръсти. — Само се размотават наоколо, вирнали носове, сякаш са твърде важни, че да се занимават с простите хорица като нас. Гледах ги, докато работех в Университета. Задните им части са по километър широки, честна дума. Някой да ги е хванал някога да свършат някоя честна и почтена работа?
— Като да крадат ли? — обади се Брат Наблюдателна Кула, който никога не беше харесвал особено Брат Пръсти.
— Естествено, те разправят — продължи Брат Пръсти, като демонстративно отмина забележката, — че ние не трябва да се захващаме с магия, тъй като само те знаели как да не закачат универсалната хармония и пр. Цял куп глупости само, мен ако питате.
— Ами-ии — рече Брат Мазача, — аз всъщност не знам. Искам да кажа, че ако приготвиш погрешно сместа, после получаваш просто много мокра мазилка навсякъде из краката си. Но ако направиш погрешно някоя магия, разправят, че някакви страховити неща излизали от дървенията и те „лепвали“ на място.
— Да, ама това го разправят магьосниците — замислено произнесе Брат Наблюдателна Кула. — Аз самият никога не съм могъл да ги понасям, ако трябва да си кажа истината. Възможно е, пък, да са набарали нещо хубаво и да не искат останалите от нас да го открият и те. Всичко е само размахване на ръце и мънкане под носа, когато всичко вече е приключило.
Братството обмисли това. Звучеше правдоподобно. Ако бяха набарали нещо хубаво, то те съвсем определено не биха искали някой друг да им се натриса.
Върховният Старши Учител реши, че моментът е назрял.
— Значи, споразумяхме се, братя? Готови ли сте да се упражним в магия?
— О, да се упражним — рече Брат Мазача с облекчение. — Нямам нищо против да се упражнявам. Стига да не се налага да я правим наистина…
Върховният Старши Учител тупна книгата.
— Искам да кажа да проведем истински заклинания! Да вкараме града отново в правия път! Да призовем дракон! — извика той.
Те отстъпиха крачка назад. Брат Пазача рече:
— И после, ако извикаме този дракон, ще се появи законният крал, само това ли?
— Да!
— Това го разбирам — рече и Брат Наблюдателна Кула в подкрепа. — Логично е. Поради предопределението и поучителните криволици на съдбата.
Последва моментно колебание и след него едно общо кимане на качулки. Само Брат Мазача изглеждаше неопределено нещастен.