— Едва го различавам. Свий сега наляво.
— Някаква идея къде се намираме? — попита Лейди Рамкин.
— Някъде в някой търговски район — кратичко отвърна Ваймс.
Еръл малко забави ход. Не спираше да гледа нагоре и да скимти.
— Нищо не виждам в тая скапана мъгла. Чудно дали…
Мъглата, сякаш в знак на съгласие, се озари. Някъде пред тях цъфна като хризантема и издаде нещо като „ууумф“.
— Купите на Целостта разстлани ли са както подобава? — произнесе Брат Наблюдателна Кула.
— Да, изрядно разстлани.
— Водите на Света, Отречени ли са те?
— Да, отречени всесилно.
— О, не! — простена Ваймс. — Не отново!
— Демоните на Безкрая оковани ли са с много вериги?
— По дяволите! — каза Брат Мазача. — Винаги ще се намери нещо.
Брат Наблюдателна Кула се отпусна тежко.
— Щеше да е хубаво, ако поне веднъж успеем да извършим древните и вековечни ритуали, както си му е редът, не мислите ли? Най-добре се захващай на работа.
— Няма ли да стане по-бързо, ако следващия път просто го направя два пъти, а, Брат Наблюдателна Кула? — попита Брат Мазача.
Брат Наблюдателна Кула помисли неохотно върху това. Стори му се разумно.
— Добре — каза той. — А сега се връщай там долу при останалите. И трябва да ме наричате Изпълняващ Длъжността Върховен Старши Учител, ясно?
Това не срещна подобаващия и тържествен прием, който той очакваше, от братството.
— Никой нищо не ни е казвал, че ти ще изпълняваш Длъжността Върховен Старши Учител — промърмори Брат Пазача на Портата.
— Ами, всички го знаете, понеже точно аз по дяволите съм това, защото Върховният Старши Учител ме помоли да открия Ложата, тъй като ще се забави поради всичките разправии с коронацията сега — надменно каза Брат Наблюдателна Кула. — Ако това не ме прави Изпълняващ Длъжността на скапания Върховен Старши Учител, бих искал да знам кой е тогава, разбрахме ли се?
— Не виждам защо — промърмори Брат Пазача. — Не е необходимо да имаш чак толкова надута титла. Можеш просто да се наречеш нещо като, ами… Дежурен по Ритуалите.
— Ъхъ — обади се Брат Мазача. — Не разбирам защо трябва да си придаваш толкова важност. Ти дори не си научил древните и мистични загадки от монаси, нито нищо.
— И ние от сума ти часове се мотаем тук — каза Брат Пазача на Портата. — Не е честно. Мислех си, че ще бъдем възнаградени…
Брат Наблюдателна Кула усети, че губи самообладание. Опита се да се измъкне дипломатично.
— Сигурен съм, че Върховният Старши Учител веднага ще дойде. Нека не разваляме всичко сега, а? Момчета? Устроихме цялата онази битка с дракона и прочее, всичко се нареди така чудесно, това беше нещо, нали така? През толкова много неща минахме вече, нали? Струва си да почакаме още мъничко само, а?
Кръгът от облечени в плащове и закачулени фигури се размърда с неохотно съгласие.
— Добре.
— Има право.
— Ъхъ.
— ОПРЕДЕЛЕНО.
— Добре.
— Щом така казвате.
Брат Наблюдателна Кула започна да го обзема усещането, че нещо не е наред, но не можеше съвсем точно да каже какво.
— Ъъ — започна той. — Братя?
Те също се поместиха притеснени. Нещо в стаята ги караше да настръхнат. Имаше атмосфера.
— Братя — повтори Брат Наблюдателна Кула, като се опитваше отново да завладее позиции, — всички сме тук, нали?
Последва разтревожен хор от съгласяващи се гласове.
— Разбира се, че сме.
— Какво има?
— Да!
— ДА.
— Да.
Ето я, появи се отново-една почти неуловима нередност в нещата, която човек не можеше точно да посочи с пръст, защото пръстът му беше прекалено уплашен, че да го направи. Но безпокойните мисли на Брат Наблюдателна Кула бяха прекъснати от дращене по покрива. Няколко буци мазилка паднаха в кръга.
— Братя? — нервно повтори Брат Наблюдателна Кула.
Сега последва един от онези тихи шумове — дълга, бръмчаща тишина от изключително съсредоточаване и може би само поемането на дъх в дробове с размера на купи сено. Последните плъхове от самоувереността на Брат Наблюдателна Кула побягнаха от потъващия кораб на смелостта.
— Брат Пазачо, дали не би могъл да отключиш портата на ужаса… — изрече с разтреперан глас.
И после се плисна светлина.
Без болка. Без време.
Смъртта отнема много неща, особено ако пристигне при температура, достатъчно висока, че да изпари желязо, а едно от тях са и илюзиите на човек. Безсмъртните останки от Брат Наблюдателна Кула проследиха с поглед как драконът отлетя в мъглата, после сведоха поглед към втвърдяващата се локва от камък, метал и всевъзможни други елементи, което беше всичко, останало от тайната щаб-квартира. И от нейните обитатели, даде си сметка той, с безразличието, което е част от това да си умрял. Цял живот живееш и накрая свършваш като нищо и никакво петно, дето се върти като сметана в чашата с кафето. Каквито и да бяха игричките, дето си ги играят боговете, те се развиваха по адски загадъчен начин.