Той вдигна очи към закачулената фигура до себе си.
— Изобщо не сме искали това — немощно каза той. — Честна дума. Не се обиждай. Просто искахме това, което ни се полагаше.
Една кокалеста ръка го потупа по рамото, без грубост.
И Смърт каза:
— ПОЗДРАВЯВАМ ВИ.
Като изключим Върховния Старши Учител, единственият Прояснен Брат, който отсъстваше по времето на дракона, беше Брат Пръсти. Бяха го изпратили да купи няколко пици. Брат Пръсти беше вечното момче за поръчки. Излизаше им по-евтино. Той така и не си беше направил труда да овладее изкуството да плаща за покупките.
Когато стражите се струпаха точно зад гърба на Еръл, Брат Пръсти тъкмо се беше изправил с купчина картонени кутии в ръце и с увиснало чене.
Там, където трябваше да се намира портата на ужаса, имаше разтопено петно от най-разнородни вещества.
— О, божичко! — рече Лейди Рамкин. Ваймс се смъкна от каретата и потупа Брат Пръсти по рамото.
— Извинете, господине, дали случайно и вие не виждате това…
Когато Брат Пръсти се обърна към него, лицето му беше лицето на човек, който е прелетял с планер над входа за Ада. Не спираше да отваря и затваря уста, но не издаваше нито звук.
Ваймс опита отново. Абсолютният ужас, смразил изражението на Брат Пръсти, започваше да му се предава.
— Бихте ли били така любезни да ме последвате до Двора — каза Ваймс, — имам основания да вярвам, че вие…
Той се поколеба. Не беше съвсем сигурен какво точно има основания да вярва. Но човекът очевидно беше виновен. Личеше си само като го погледнеш. Може бе не за нещо конкретно. Просто виновен в най-общ смисъл.
— Ммммммммммъх — каза Брат Пръсти.
Сержант Колън учтиво повдигна капака на най-горната кутия.
— Какво е твоето заключение, Сержант? — попита Ваймс, като отстъпи назад.
— Ъъ. Прилича на „Клачианска пикантна с аншоа“, сър — рече Сержант Колън с глас на познавач.
— Имам предвид човека — отегчено каза Ваймс.
— Ннннннн — каза Брат Пръсти.
Колън се взря под качулката.
— О, аз го познавам, сър. Бенджи „Леката Стъпка“ Богис, сър. Той е саро dе montу в Гилдията на Крадците. Знам го от едно време, сър. Хитро малко копеле. Работеше в Университета.
— Какво, като магьосник? — попита Ваймс.
— Каквото му паднеше, сър. Градинарство, дърводелство и такива ми ти неща.
— О! Така ли?
— Дали не можем да направим нещо за горкия човек? — попита Лейди Рамкин.
Ноби енергично отдаде чест.
— Мога да го ритна в задника вместо вас, ако желаете, милейди.
— Ддддррр — каза Брат Пръсти, който започваше да се тресе неконтролируемо, докато Лейди Рамкин се усмихна с желязната, безизразна усмивка на високопоставена дама, твърдо решена да не показва, че е разбрала онова, което току-що са й казали.
— Качете го в каретата, вие двамата — каза Ваймс. — Ако не възразявате, Лейди Рамкин…
— …Сибил… — поправи го Лейди Рамкин.
Ваймс се изчерви, след което продължи:
— Може би ще е добре да го задържим. Да го обвиним в кражбата на една книга, а именно: „Как да призоваваме дракони“.
— Точно така, сър — каза Сержант Колън. — А и пиците ще изстинат. Знаете как се скапва сиренето, като изстине.
— И да не се рита — предупреди Ваймс. — Даже и по местата, които не се виждат. Керът, ти идваш с мен.
— Ддцдррраааа — обади се Брат Пръсти.
— И вземете Еръл — добави Ваймс. — Побърква се тук. Ербап дяволче, трябва да му се признае.
— Великолепно, като се замисли човек — рече Колън.
Еръл препускаше нагоре надолу пред опустошената сграда и виеше.
— Погледнете го — каза Ваймс. — Няма търпение да се сбие. — Погледът му беше привлечен като кукла на конци към кълбестите облаци на мъглата.
Там някъде е, помисли си той.
— Какво ще правим сега, сър? — попита Керът, когато каретата изтрополи нататък.
— Не те е страх, нали? — каза Ваймс.
— Не, сър.
Начинът, по който го каза, зачопли нещо в мозъка на Ваймс.
— Не, нали Предполагам, дължи се на това, че са те отгледали джуджета. Нямаш въображение.
— Сигурен съм, че правя каквото мога, сър — твърдо каза Керът.
— Още ли изпращаш цялата си заплата вкъщи на майка си?
— Да, сър.
— Ти си добро момче.
— Дасър. Та, какво ще правим, Капитан Ваймс? — повтори Керът.
Ваймс се огледа наоколо. Направи няколко безцелни, гневни крачки. Разтвори широко ръце, после ги пусна, прилепени до тялото.