— Като се вземе предвид — бавно зачете той, като следеше буквите неуверено с пръст, — Че И-Ма-Й-Ки У-До-Вол-С-Т-Вието Де-Ръ-А-Ка… драконът, Ка-Ръ-А… крал на кралете и А-Бе-Съ-О-Лъ-Ю… — пот ороси широкото розово възвишение на челото му, — абсолютен, тъй, Мъ-О-Нъ-А… монарх на… — Той изпадна в изтерзаното мълчание на просветлението, а пръстът му бавно се движеше надолу по пергамента. — Не — каза най-сетне. — Има някаква грешка, нали? Нали няма да изяде никого?
— Изконсумира — поправи го другият гард.
— Всичко е част от обществения… обществения договор — дървено рече помощникът му. — Малка цена, която да платим, сигурен съм, че ще се съгласите в замяна на сигурността и безопасността на града.
— От какво? — попита Ноби. — Ние никога не сме имали някой враг, когото да не можем да подкупим или корумпираме.
— Досега — мрачно каза Колън.
— Бързо схващаш — одобри гардът. — Така че, вие ще я разпространите. Под страх от смъртно наказание.
Керът надникна през рамото на Колън.
— Какво е девица? — попита той.
— Неомъжено момиче — бързо отвърна Колън.
— Какво, като приятелката ми Рийт ли? — попита Керът ужасен.
— Ами, не — рече Колън.
— Тя не е омъжена, да знаеш. Нито едно от момичетата на Г-жа Пам не е омъжено.
— Ами, да — каза Колън.
— Ами, значи тогава — рече Керът с категоричен тон. — Няма да допуснем нищо подобно, надявам се.
— Хората няма да одобрят това — каза Колън. — Помнете ми думата.
Гардовете отстъпиха назад, далеч от обсега на нарастващия гняв на Керът.
— Както искат — каза старшият гард. — Но ако вие не я оповестите, можете да се опитате да обясните нещата на Негово Величество.
Побързаха да си тръгнат.
Ноби се втурна навън на улицата.
— Дракон на жилетката ти! — изкрещя той. — Ако старата ти майчица знаеше за това, щеше да се обърне в гроба, да се размотаваш насам-натам с дракон на жилетката!
Колън се приближи до масата и разгъна свитъка.
— Лоша работа — промълви той.
— Вече е убил хора — каза Керът. — В противоречие с шестнайсет различни Действащи Укази.
— Ами, да. Но то беше само като, така де, гюрултия за това-онова — заговори Колън. — Не че беше добро, искам да кажа, но хората един вид участват, просто предават някакво си девойче и стоят наоколо, за да видят дали всичко е по реда и закона, това е далеч по-лошо.
— Предполагам, че всичко зависи от гледната точка — замислено рече Ноби.
— К’во искаш да кажеш?
— Ами, от гледна точка на някой, когото жив ще изгорят, може би няма кой знае какво значение — философски се произнесе Ноби.
— Хората няма да го одобрят, казах ви — рече Колън, без да му обърне внимание. — Ще видите. Ще се вдигнат и право в двореца, и какво ще прави тогава драконът, а?
— Ще ги изгори всичките — незабавно отвърна Ноби.
Колън изглеждаше озадачен.
— Не би направил това, нали? — каза той.
— Не виждам какво може да го спре, а ти? — каза Ноби. Той хвърли бегъл поглед през вратата. — Добро момче беше, онова. Изпълняваше поръчки за дядо ми. Кой би си помислил, че ще се помъкне с дракон на гърдите…
— Какво ще правим, Сержант? — попита Керът.
— Не искам жив да ме изгорят — отвърна Сержант Колън. — Жена ми ще ми почерни живота след това. Предполагам, че трябва, как му се викаше, да я оповестим. Но не се притеснявай, момче — каза той, потупвайки Керът по едната мускулеста ръка и като си повтаряше, сякаш и той самият не го беше повярвал от първия път: — няма да се стигне до това. Хората изобщо няма да се съгласят.
Лейди Рамкин прокара ръце по тялото на Еръл.
— По дяволите, ако знам какво става там вътре. — Малкият дракон се опита да я лизне по лицето. — С какво се е хранил?
— Последното нещо, струва ми се, беше чайник — отговори Ваймс.
— Чайник с какво?
— Не. Просто чайник. Едно такова черно нещо с дръжка и чучур. Сума ти време го души и накрая го изяде.
Еръл немощно му се ухили, после се оригна. И двамата залегнаха.
— О, и после го сварихме да яде сажди от комина — продължи Ваймс, когато главите им отново се показаха над перилата.
Облегнаха се на подсиления бункер, който беше една от кошарите-лазарет на Лейди Рамкин. Трябваше да го подсилят. Обикновено едно от първите неща, които правеха болните дракони, беше да изгубят контрол върху храносмилателната си система.
— Не ми изглежда точно болен — каза тя. — Просто дебел.
— Много вие. И един вид можеш да видиш разни неща, дето се движат под кожата му. Знаеш ли какво си мисля? Нали ти каза, че те можели да си преподреждат храносмилателната система?
— О, да. Всичките им стомаси и панкреатични трошачки могат да се скачат по най-различни начини, разбираш ли. За да се възползват от…