Разнесе се известно притеснено влачене на крака сред онези части от тълпата, които не смятаха, че това е абсолютно аксиоматично.
— Ние можем да ти устоим, така да знаеш! — изръмжа мъжът. — Нали така, кажете всички. Какъв беше онзи лозунг за хората обединени, а, Сержант?
— Ъъ — рече Колън и усети как гръбначният му стълб се вледенява.
— Предупреждавам те, драконе, човешкият дух е…
Те никога не разбраха какво точно е бил, или поне какво мъжът си мислеше, че е бил, макар че не е изключено в тъмните часове на безсънните нощи, някои от тях да си спомняха последвалите събития и да стигнаха до доста хубавото и преобръщащо червата прозрение, а именно, че едно от нещата, които често пъти биваха забравяни за човешката природа, е, че макар и да е, при нормални обстоятелства, благородна, храбра и прекрасна, тя е и, когато се стигне до същината й, ами, просто човешка.
Драконовият плам го уцели право в гърдите. За един миг той се виждаше като нажежен до бяло силует, преди скромните, черни останки да се свият до малка локвичка топящи се павета.
Пламъкът изчезна.
Тълпата беше застинала като статуи, без да знае как ще привлече повече внимание — дали ако остане на място или ако побегне.
Драконът се втренчи долу, любопитен да види какво ще е следващото нещо, което те ще направят.
Колън усети, че като единствен присъстващ представител на властта, от него се очаква да поеме в ръце ситуацията. Прокашля се.
— Добре тогава — каза той, опитвайки се да изхвърли писъка от гласа си. — Бихте ли се придвижили насам, дами и господа. Преместете се насам, така. Преместете се. Моля да се държите добре, ако обичате.
Той размаха ръце с неопределен професионален жест, докато хората нервно се заизнизваха. С крайчеца на окото си той видя червени пламъци зад покривите и искри, които се виеха в небето.
— Абе, вие нямате ли си къщи, където да си ходите? — изграчи дрезгаво той.
Библиотекарят изникна обратно в Библиотеката на нашето „тук и сега“. Всяко едно косъмче по тялото му беше щръкнало от ярост.
Той отвори вратата и се заклатушка из поразения град.
Някой там отвън щеше да открие, че най-страшният му нощен кошмар е един побеснял Библиотекар.
Със значка.
Драконът се носеше лениво напред-назад над среднощния град, като едва-едва размахваше криле. Нямаше нужда да го прави. Термичните течения му даваха нужната височина.
Навсякъде из Анкх-Морпорк имаше пожари. Толкова много човешки вериги с кофи се бяха образували между реката и многобройните горящи сгради, че кофите объркваха посоките и ги отвличаха по път. Не че в действителност човек се нуждаеше от кофа, за да вземе от мътните води на река Анкх-и мрежа вършеше чудесна работа.
Надолу по течението, отряди от опушени хора работеха трескаво, за да затворят огромните, корозирали порти под Месинговия Мост. Те бяха последната защита на Анкх-Морпорк срещу пожара, тъй като тогава Анкх оставаше без излаз и постепенно, капка по капка изпълваше пространството между стените. Човек би могъл да се задуши под нея.
Работниците на моста бяха онези, които не можех или пък не искаха да избягат. Много други се изливах през портите на града и се отправяха надалеч през хладните, обрамчени в мъгла равнини.
Но не за дълго. Драконът, като връхлиташе и с виеше грациозно над разрушенията, се плъзна над стените. След няколко секунди стражите видяха актиничния огън, който прониза мъглата. Човешката вълна потече назад, а драконът кръжеше над нея като овчарско куче. Огньовете на поразения град се отразяваха червени по вътрешната част на крилата му.
— Да имаш някакви предложения какво да правим сега, Сержант? — попита Ноби.
Колън не отговори. Де да беше тук Капитан Ваймс мислеше си. И той нямаше да знае какво да правим но имаше далеч по-добър речник, с който да го смутолеви.
Някои от огньовете изгаснаха, когато надигащите се води и обърканата плетеница от пожарникарски вериги свършиха работа. Драконът като че нямаше желание да подхваща нови. Беше постигнал целта си.
— Чудя се кой ще бъде — рече Ноби.
— Какво? — попита Керът.
— Жертвата, искам да кажа.
— Сержантът каза, че хората няма да се примирят с това — стоически отвърна Керът.
— Ами, да. Погледни го по този начин: ако кажеш на хората: какво избирате — да ви изгорят къщата до основи досами вас, или пък да бъде изядено някакво си момиче, дето най-вероятно никога не сте го и чували, ами, те може и да се позамислят малко. Такава е човешката природа, нали разбираш.