Ръдърфорд вървеше на изток. Не крачеше нито бързо, нито бавно. Следваше свой собствен ритъм. Определено не върви безцелно, помисли си Ричър. По-скоро угрижено. Следвайки познат маршрут. Без да обръща внимание на околните сгради, на входовете на магазините, на уличния трафик.
Мъжът, заел позиция в западния край, бе висок почти метър и осемдесет. Облеклото му се състоеше от черна блуза и панталон с външни джобове. Косата му бе късо подстригана, в ухото му бе пъхната безжична слушалка, каквато Ричър бе виждал бизнесмените да ползват. Вторият мъж, застанал в източния край на пряката, имаше сходни габарити. Бе облечен в същите дрехи, косата му бе подстригана по същия начин и носеше същата слушалка. Жената също бе облечена в черно, но дрехите ѝ изглеждаха по-подходящи за фигурата ѝ, а косата ѝ не бе късо подстригана, а дълга и червена, вързана на конска опашка.
Мъжът, заел позиция в западния край, обърна гръб на витрината и тръгна на изток. Вървеше на четири-пет метра зад Ръдърфорд. Движеше се леко, отпуснато. Явно бе принуден да скъси крачката си, за да не настигне мишената. Някаква жена пред тях бе спряла, за да помогне на едва проходило хлапе. Зад нея стояха двама души и разговаряха. Мъж и жена, облечени като за фитнес. Случайни минувачи, които нямаха нищо общо със засадата. Нямаха представа какво се случва.
Примката се сви до трийсет метра.
Мъжът, заел позиция на изток, докосна слушалката. Миг по-късно се появи автомобил. Изскочи от тъмните сенки в дъното. Най-обикновен седан като хиляди други. Тойота. Тъмносиня. Ричър я видя, а не я чу. Това означаваше, че колата е хибрид и в момента използва електродвигателя. Умен избор. Жалко, че навремето неговата 110-а специална част не разполагаше с подобни автомобили.
Примката се сви до двайсет и пет метра. Ричър се качи на тротоара.
Ръдърфорд приближаваше жената с малкото дете. Тя се изправи тъкмо когато той се изравни с нея. Хлапето ѝ хвърли плюшеното си мече на земята. Ръдърфорд се наведе и го взе. Може би все пак бе забелязал какво става. Това бе идеалният начин да огледа тротоара зад себе си. Нищо чудно да бе открил, че го следят. В този момент обаче оптимизмът на Ричър се изпари. Ръдърфорд не откъсваше поглед от детето. Подаде му играчката. Жената я грабна гневно от ръката му. Ръдърфорд отмина.
Примката се сви до двайсет метра. Ричър промени посоката си. Зави на изток. Оставаха осемнайсет-деветнайсет метра до мъжа в западния край.
Мъжът и жената в екипи за фитнес, подпрели се на стената, изведнъж се оттласнаха от нея. Езикът на тялото им се бе променил, бе станал по-рязък. Явно разговорът им бе приел неблагоприятна насока. Мъжът тръгна по улицата с рамото напред. Блъсна се в Ръдърфорд и разля кафето му. Жената го настигна. Хвана го за ръка и го дръпна, като клатеше глава и се мръщеше.
– Ей! – извика Ръдърфорд.
Никой не му отговори.
Обърни се, помисли си Ричър. Не се занимавай с фитнес маниаците. Виж човека, който те преследва.
Ръдърфорд не се обърна, а продължи нататък.
Примката се сви до десет метра. Други пет-шест метра деляха Ричър и мъжа в западния ѝ край.
Беше очевидно какво ще последва. Ричър го виждаше съвсем ясно, сякаш някой го бе изписал с огромни букви в небето. Колата щеше да завие по улицата, докато задната ѝ врата се изравни с тротоара. Мъжът в източния край на примката щеше да я отвори. Мъжът в западния край щеше да блъсне Ръдърфорд вътре и да го последва. Жената щеше да седне от другата страна. Мъжът в източния край на примката щеше да седне на предната седалка. И колата щеше да потегли. Цялата операция едва ли щеше да отнеме повече от пет секунди, ако направеха всичко както трябва. Без шум, без суматоха. Никой нямаше да види нищо.
Примката се сви до пет метра. Три метра деляха Ричър и мъжа в западния ѝ край. Беше време да вземе решение.
Съотношението в момента бе четирима срещу един. А може би петима или шестима срещу един, ако похитителите разполагаха с мобилно подкрепление. Подобно съотношение не притесняваше Ричър. Но не той бе целта им.
Колата потегли точно навреме. Ръдърфорд спря, без да ѝ обърне никакво внимание. Поредният нетърпелив шофьор, решил да мине напряко. Ръдърфорд отпи от кафето си и изчака колата да отмине. Тя обаче не помръдна. Мъжът в източния край на примката отвори задната врата и я задържа. Другият ускори крачка. Протегна ръка. Постави лявата си длан върху тила на Ръдърфорд. С дясната сграбчи лакътя му. Завъртя го към задната седалка. Но се оказа прекалено бавен. В един момент откри, че не държи никого.