Примката се бе свила до нула метра. Ричър се изравни е мъжа в западния край. Застана от лявата му страна и опря дясната си ръка в гърдите му. Ефектът бе като от стоманена бариера. После Ричър се завъртя на десния си крак и бутна Ръдърфорд назад и встрани, по-далече от останалите.
– Нека подходим цивилизовано – каза Ричър. – Покажете ми документи за самоличност или се качвайте в колата и изчезвайте.
– Пусни го – каза мъжът в западния край на примката.
– Ако имате законно основание да го задържите, ще разполагате с официални документи, служебни карти например. В такъв случай покажете ми ги. Не го ли направите, най-добре е да се качите в колата и да си тръгнете. Това е последният ви шанс.
– Кой си ти, по дяволите?
– Предвид ситуацията предлагам да насочиш вниманието си към решаването на по-належащи въпроси.
– Кой си ти?
– Дадох ти две възможности. Задаването на глупави въпроси не бе сред тях.
– Пусни го!
Мъжът се опита да заобиколи Ричър и протегна ръка, за да хване Ръдърфорд. Ричър го удари в слепоочието, мъжът се блъсна в стената и се свлече на земята като марионетка, на която някой е прерязал конците.
Ричър се обърна към другия мъж.
– Последен шанс. Събирай си боклука и изчезвай. Не го ли направиш, само ще увеличиш купчината. Изборът е твой. Все ми е тая какво ще предпочетеш.
Ричър засече движение с периферното си зрение. Десният прозорец на тойотата се спускаше надолу. Жената зад волана вдигаше ръка. И гледаше право към Ричър. Пистолет ли държеше? Ричър не изчака отговора, пусна Ръдърфорд и завъртя мъжа от източния край на примката с лице към колата. Хвана го здраво за яката на блузата и колана на панталона. А после го запрати с главата напред към отворения прозорец на колата. Мъжът се заклещи в него, ръцете му бяха притиснати плътно към тялото, а краката му ритаха безпомощно.
Ричър отстъпи назад, за да избегне някой случаен ритник. Не чу, а по-скоро долови бързото приближаване на масивен обект. Сграбчи Ръдърфорд и го бутна назад. Секунда по-късно на тротоара връхлетя черен шевролет събърбън и спря на мястото, на което Ричър бе стоял допреди миг. Шофьорската врата се отвори и от джипа изскочи непознат мъж. Беше по-нисък и по-жилав от първите двама. Дясната врата също се отвори, от там слезе друг мъж. Двамата застанаха един до друг в някаква странна поза, от бойно изкуство най-вероятно, след което се отпуснаха. И пристъпиха напред.
Излъчваха увереност. Явно го бяха правили много пъти.
– Отдръпнете се, господине – каза шофьорът. – Проблемът не е ваш. Този човек идва с нас.
Ричър поклати глава.
– Няма да го отведете никъде. Това е повече от ясно. Той ще си тръгне от тук, когато пожелае. Въпросът е дали вие ще го направите. Или изгаряте от нетърпение да последвате приятелчетата си в болницата?
Шофьорът не отговори. Ричър долови някаква суматоха от другата страна на шевролета. Онзи, когото бе запратил през прозореца на тойотата, бе успял да се освободи най-сетне и с помощта на жената се опитваше да качи на задната седалка изпадналия в безсъзнание свой колега. На тротоара започваха да се трупат зяпачи. Това напомни на Ричър за тълпите, които се бяха събирали в двора на всяко ново училище, в което бе учил. Той и брат му Джо. Гръб в гръб. Срещу всички останали. Ричър погледна Ръдърфорд. Той не се опитваше да избяга, което говореше добре за него. Но Ричър знаеше, че от Ръдърфорд няма да има никаква полза, ако тълпата се настрои против тях.
Двамата мъже от шевролета се спогледаха. Явно обмисляха следващия си ход. Не бяха успели да изненадат противника, затова изборът им се свеждаше до фронтална атака или тактическо отстъпление.
И двата варианта не изглеждаха особено привлекателни. В този момент прозвуча сирена. Пешеходците се разпръснаха. Тойотата потегли с рев на двигателя, тъй като шофьорът натисна рязко газта. Двамата новодошли скочиха в шевролета, шофьорът включи на задна и закачи предния калник на патрулката, пристигнала първа на мястото. После изчезна в далечината. Ръдърфорд не помръдна от мястото си – стоеше неподвижен, с облещени очи и отворена уста.
До тротоара спряха две полицейски коли. Ченгетата изключиха сирените и угасиха сигналните лампи. От патрулките излязоха четирима полицаи. Единият огледа щетите по автомобила. Всичките бяха с извадени пистолети, но не насочиха оръжията си към никого. Явно очакват числеността да им осигури достатъчно предимство, помисли си Ричър, но въпреки това не желаят да поемат рискове. Което му се стори разумен подход.