– Сетих се нещо, госпожо – каза той. – Не знам къде са отишли онези хора, но знам какво ще правят. Това ще ви помогне ли?
– Възможно е – отвърна Сандс. – Какво ще правят?
– Ще играят голф.
Сандс кръстоса ръце на гърдите.
– Голф? Сигурен ли сте?
– Съвсем. Чух двама от тях да разговарят. Говореха на руски. Разбирам малко, защото баба ми и дядо ми са от Петербург. Както и да е, единият спомена думата бункернъш. Това означава нещо, свързано с бункери. А къде има бункери? На игрищата за голф. Нали така голфърите наричат дупките в земята, напълнени с пясък. Наблизо има няколко игрища. Другият подхвърли, че бункерът бил там открай време, затова си мисля, че става въпрос за някое от по-старите игрища.
……
– Голф? – възкликна Ричър, когато се качиха в колата. – Ама че идиот!
– Да, Чък определено не беше прав за голфа – съгласи се Сандс. – Няма спор. Но си мисля, че това ни подсказва къде са отвели Фишър.
– Така ли? Къде?
– Докато ти разговаряше с Уолуърк, ние с Ръсти се поровихме в старите архиви. Попаднахме на информация за част от парцелите до Къщата на шпионите. Братя Клих са ги купили почти по същото време, когато са купили и земята за къщата. Попълнили са куп формуляри, с които са искали разрешение за строителство. В архивите се пазят и оплаквания от съседите заради силния шум от багери, бетоновози и прочие. На Ръсти това му се стори странно, защото около Къщата на шпионите не се виждат други постройки. Не и над земята. Затова си задавам въпроса: за какво са му притрябвали на някого багери и толкова бетон?
– За бункер – отвърна Ричър.
– Именно – съгласи се Сандс. – Като онези, които хората са строили по време на Студената война. А не бункери, пълни с пясък и топки за голф.
– Фишър допускаше, че братята шпиони не са правили нищо, докато са живели тук, в Тенеси – отбеляза Ричър. – Сгрешила е. Надзиравали са строителството.
– И когато са заминали, сестра им е поела нещата в свои ръце – продължи Сандс. – Майката на Клостерман. Заличили са името ѝ от архивите, за да не открие някой връзката. Омъжила се е за Хайнрих Клостерман и къщата е била записана на негово име. Така се процедира при пране на пари, но в случая не става въпрос за финансови средства, а за недвижим имот.
– И когато са починали, синът им Хенри е продължил мисията.
– Това обяснява защо живее тук. Човек не може да продаде къща, в която има бункер от Студената война, без това да предизвика въпроси. Не че в наши дни има кой знае каква полза от подобни съоръжения.
– Явно се използва. Да отидем там и да огледаме мястото.
– Можем да започнем още сега.
Сандс взе телефона си и извика на дисплея сателитно изображение на Къщата на шпионите и терена около нея. Увеличи го максимално, но не видя почти нищо, само редица от дървета, зад които се простира пуста равна поляна. Нещо като пасище, на което да вържеш магарето си. Стига да имаш магаре, което не обичаш особено. Сандс обаче откри нещо любопитно. Бетонни стъпала, разположени в края на черен път, които сякаш се спускаха под земята.
– Очаквах да видя люкове, вентилационни шахти, резервоари за вода. Нещо, през което да се промъкнем.
Ричър поклати глава.
– Бункерът е построен от хора, които са искали да оцелеят при евентуална ядрена война. Той трябва да задоволява собствените си нужди, затова въздухът и водата циркулират в затворени системи, пречистват се и се използват отново. За целта са нужни инсталации, разположени дълбоко под земята. Възможно е бункерът да е свързан с къщата, за да ползва електричество, а може би и вода. Особено в мирно време. Или за профилактика. Но едва ли поддържа други връзки с външния свят.
– Трябва да уведомим Уолуърк. Ще му трябват експлозиви. Пробивни и земекопни машини…
– Така е, но само ако мястото е заключено. Ще му звъннем по пътя. Първо искам сам да видя бункера. Все пак имаме едно предимство.
– Какво?
– Никой не знае, че идваме.
28.
Сандс спря колата пред портата на Клостерман. Погледна Ричър, кръстоса два пръста за късмет, пресегна се и натисна интеркома.
Никой не ѝ отговори.
Надявай се на най-доброто…
Сандс опита отново.
Нищо не се случи.
Портата бе направена от стомана. И бе висока два метра и половина. Плъзгаше се странично, което означаваше, че няма нито панти в края, нито крила, които да се събират в центъра. С други думи, нямаше слаби места. Невъзможно бе да се разбие или отвори насила. Единственият начин да се влезе бе да се въведе правилният код. Един четирицифрен код означава десет хиляди комбинации. Трябваше да стеснят рамките на търсене, затова Ричър слезе от колата и взе малко мазилка от основата на стената. Стри я на фин прах между пръстите си и по-духна лекичко към клавиатурата. Подухна втори път, за да отстрани излишното количество. И видя, че прахът е полепнал по три от клавишите. Нула. Две. Четири.