Оставаха осемдесет и една комбинации.
Ричър знаеше от собствен опит, че хората използват най-често дати. Защото датите се помнят лесно. Обикновено те имат някакво сантиментално значение. В такъв случай първата цифра бе нула. Втората трябваше да е две или четири. Броят на комбинациите бе сведен до десет. А може би само до една. Ричър се сети за черния мерцедес. За съседа, на чийто парцел трябваше да се проведе нацистко сборище. Самият Клостерман вероятно бе нацист. Затова Ричър въведе 0420. Рожденият ден на Хитлер.
Вратата започна да се отваря.
Ричър скочи обратно в колата, Сандс потегли и се насочи встрани от къщата. Към обраслото с храсти поле. Към бетонните стъпала, които бяха видели на изображението от сателита. Там вече стояха паркирани два автомобила. Черен линкълн, същият, който специалистът от Москва бе шофирал, и още един шевролет, този път червен. Сандс спря до него.
Ричър излезе и се спусна по стъпалата. Те бяха двайсет и шест, излети от бетон, който се бе напукал от годините и атмосферните условия. Стигаха на шест метра под земята и завършваха пред метална врата, боядисана в сиво. Най-обикновена, скучна, но масивна. Ричър я побутна с две ръце, но тя не помръдна. Ричър опря рамо, запъна крака в най-долното стъпало и натисна отново, по-силно. Вратата не помръдна дори на милиметър.
Ричър се върна в колата. Сандс потегли и след минута спря пред къщата. Двамата с Ричър прекосиха верандата и той почука. Никой не отговори. Ричър реши, че едва ли има смисъл да търси скрит ключ, затова изрита здраво вратата точно под дръжката. Тя се отвори и по пода се посипаха трески. Ричър зави надясно покрай стълбите. Сандс го последва. В далечния край имаше врата. Тя водеше към стълбище, което се спускаше към мазето. Ричър откри ключа за лампите. Покрай лявата стена бяха наредени дървени стелажи, отрупани до тавана с куфари, препарати за чистене, всевъзможни кашони и туби. Вдясно имаше пещ и вентилационна система с множество метални тръби с правоъгълна форма, които изчезваха в тавана. Малко по-надолу от стената се подаваха две сиви метални кутии.
Ричър се провря покрай стелажите и застана пред кутиите. Отвори първата. На етикета вътре пишеше КЪЩА. Върху етикета на втората бе отпечатано само ПАНЕЛ 2.
– Къща с тези размери не се нуждае от две електрически табла – каза Ричър. – Второто трябва да е за бункера. Когато генераторът там не е включен. – Той посочи шалтера. – Дай ми три минути, след което го дръпни. Ще останат без ток и ще изпратят някого да провери какво става.
– Ами ако не го направят? – попита Сандс. – Ако генераторът им се включи веднага или разполагат с акумулаторни батерии? Или ако таблото е за нещо съвсем друго?
– Тогава ще изчакаме хората на Уолуърк. Но няма да загубим нищо, ако опитаме. Дръпни шалтера и изчакай съобщението ми. А после изчезвай. Намери си безопасно място, на което да се скриеш.
……
Ричър излезе навън и тръгна пеша към бункера. Не се спусна под земята, а заобиколи стълбището, като застана точно над вратата така, че който и да излезе от там, да не е в състояние да го види. Извади онзи "Соком" от джоба си. Зави заглушителя и зачака.
Часовникът в главата му подсказваше, че са минали точно три минути. Нищо не се случи. После измина още една минута. И още една. Ричър чу скърцане на метал върху метал и тежки стъпки върху бетона. Появи се нечия глава. Обръсната. С малки щръкнали уши.
Специалистът от Москва. Същият, който се бе опитал да накара Ричър да влезе в багажника на линкълна.
Ричър го изчака да изкачи стъпалата и вдигна пистолета.
– Ей! – подвикна му Ричър.
Мъжът спря и се обърна. Ричър тръгна към него и заобиколи стълбите, като не сваляше пистолета от нивото на гърдите му.
– Жената, която наричате Наташа – каза Ричър. – Тук ли я доведохте?
Руснакът не отговори.
– Опиши ми разположението на бункера.
Руснакът впери поглед в Ричър, но не каза нито дума.
– Кой още е там? Колко души сте?
Мъжът продължаваше да мълчи.
– Времето ти изтече – заяви Ричър и кимна към линкълна. – Отваряй багажника.
Устните на руснака се разкривиха в усмивка, разкривайки кривите му потъмнели зъби.
– Надяваш се жилетката да те спаси? – Ричър насочи дулото към носа му. – Помисли си пак. Отваряй багажника!
– Няма да ме застреляш – каза мъжът. Думите му прозвучаха ясно, но със силен руски акцент. – ФБР си има правила.