Сега специалистът от Москва полетя във въздуха и се просна в прахоляка. И Ричър се надвеси над него. А Ричър не се колебаеше. Той знаеше първото правило на уличните боеве. Когато противникът ти се озове на земята, трябва просто да го довършиш. Веднага. На място. Затова Ричър изрита руснака в главата с всички сили. Веднъж, втори път. После седна на гърдите му и го удари в гърлото с цялата си тежест, с цялата си сила.
……
Ричър се изправи и огледа щетите. Изчака няколко секунди, за да възстанови дишането си. После завлече тялото на руснака до линкълна. Претърси джобовете му за резервни пълнители. Не откри нито един, затова използва дистанционното, за да отвори багажника. Вдигна тялото и го напъха вътре. Отвори шофьорската врата и откърти огледалото от предното стъкло. И изпрати на Сандс съобщение, което съдържаше само една дума: Включвай. Ричър започна да се спуска по стъпалата. Не бе изминал повече от една трета, когато телефонът му иззвъня.
Обаждаше се Уолуърк.
– Имам новини – каза агентът. – От "Оук Ридж". Оказа се прав, че някой от семейството на Клостерман работи там. Но не е син, а дъщеря. Даян. И не използва фамилията Матушак. Омъжила се е и е взела името на съпруга си. Смит. Най-разпространеното фамилно име в Америка. Много полезно нещо за един шпионин, нали? Както и да е, вече я поставихме под наблюдение. Ще я арестуваме при първа възможност. Ще ни бъде от полза по време на преговорите.
Ричър затвори телефона и продължи надолу. Извади пистолета, спря за миг на последното стъпало, блъсна вратата и влезе в бункера.
Озова се в тясно и ниско помещение, подобно на пробна в магазин за дрехи. Проектирано за хора със среден ръст и съответно много тясно за Ричър. Подът и стените бяха бетонни. На тавана имаше масивни стоманени греди. В другия край на помещението имаше втора врата, също сива. С огромно колело в центъра вместо брава. Ричър го дръпна и вратата се отвори. Той се озова в друго помещение, малко по-просторно, но все така некомфортно. Отново с бетонни стени и стоманени греди по тавана. В пода имаше метален люк. Ричър очакваше нещо подобно, което да наподобява вертикална шахта. И ако долу го дебнеше някой с пистолет в ръка, това щеше да е краят на играта. Но Ричър нямаше избор. Трябваше да се спусне, ако искаше да открие Фишър.
Ричър стисна пистолета в дясната си ръка, а с лявата повдигна люка. Отвори го докрай и взе огледалото от линкълна. Надвеси го над отвора и го нагласи под такъв ъгъл, че да огледа помещението долу. Шахтата бе цилиндрична, иззидана от полукръгли бетонни секции, идеално подравнени. Без разминаване, без процепи, без пукнатини. Дълбочината ѝ бе поне шест метра. В стените бяха вкопани стоманени скоби, които играеха ролята на стъпала. Осветлението се осигуряваше от четири слаби крушки, скрити в плафони с метални решетки. Нямаше и следа от човек на дъното на шахтата. Ричър прибра огледалото в джоба си и затъкна пистолета в колана си. Той очакваше пространството там, долу, да е сравнително тясно. С масивни стени. А това правеше рикошетите особено опасни.
Коридорът, който започваше на дъното на шахтата, се оказа два пъти по-широк от онзи горе. Вдясно в пода беше монтиран друг люк, който вероятно водеше към по-долно ниво. В стената отпред имаше сива метална врата. Ричър я открехна и използва огледалото. Зад нея започваше коридор, пълен със сиви повърхности и прави ъгли. Но не се виждаше жива душа. Ричър отвори вратата и влезе в коридора.
……
Фишър се бореше да не изгуби съзнание. Имаше чувството, че главата ѝ е пълна с пясък. Изведнъж ѝ стана студено. Мокро. Като че ли бе изправена, но не съвсем… май не се държеше на краката си. Ръцете ѝ бяха вдигнати над главата. Опита се да ги свали, но не успя и тогава осъзна, че виси на тях. Раменете я заболяха, китките също, тъй като в тях се впиваше нещо. Нещо метално. Краката ѝ бяха боси. Само пръстите ѝ допираха пода. Повърхността под тях бе доста груба.
Тя разтърси глава и пред погледа ѝ се появи неясна мъжка фигура. Възрастен мъж. С бяла коса. Буйна бяла коса, гъста и чуплива. Той остави нещо на земята. Кофа. Мъжът посегна настрани към метална масичка. Върху нея бяха наредени най-различни инструменти. Едни наподобяваха остриета, други клещи. Той взе нещо като ножица, но по-голямо. И вероятно по-остро. Вдигна го с дясната си ръка и го поднесе пред лицето на Фишър, а с лявата си ръка дръпна блузата ѝ.