– А сега, скъпа – каза той, – време е да махнем тези мокри дрехи.
……
Ричър видя друга стоманена врата в края на коридора. Отляво имаше три врати, отдясно две. Той отвори първата отляво. Попадна в спално помещение. Малко. Семпло. Функционално. Метален шкаф на едната стена. Легло е метална рамка. Никакви други мебели. Никакви удобства. Първата врата вдясно водеше до тоалетна. Обща тоалетна с писоари, кабинки и мивки. Всички изработени от неръждаема стомана и бял порцелан. Бели плочки на пода. Зад втората врата вляво се намираше друга спалня, идентична на първата. Метален шкаф. Метално легло. Никакви други мебели. Втората врата вдясно водеше до спално помещение с три двуетажни легла. Всичките бяха с метални рамки и тънки матраци на райета, а до тях бяха строени в редица евтини дървени шкафчета. Третата врата вляво бе на кухнята. В нея имаше хладилници и фризери. Шкафове и плотове. Маси и столове. Две мивки. И картина на едната стена – прозорец с разтворени завеси, отвъд които се виждаше поляна с цветя и дървета зад нея. Последната врата водеше към квадратно помещение с размерите на всички останали стаи, взети заедно. Вдясно имаше нещо като трапезария с маса от светла дървесина и осем стола. Вляво имаше кът за сядане с две канапета и два фотьойла. Покрай стените бяха наредени библиотеки, някои пълни, други празни. Част от рафтовете им бяха отрупани с настолни игри, списания. Но и тук не се виждаше жива душа. От Фишър нямаше и следа. Точно от това се страхуваше Ричър. Защото това означаваше, че трябва да се спусне на долното ниво.
……
Мъглата, забулила съзнанието на Фишър, започваше да се разсейва. Главоболието ѝ бе все така силно, но тя вече се ориентираше къде се намира. И осъзна, че е само по бельо. Цялото ѝ тяло потрепери. Ръцете ѝ бяха вдигнати над главата ѝ, защото китките ѝ бяха завързани за верига, която минаваше през стоманен пръстен в тавана. Стаята, в която се намираше, бе с размери пет на три метра. Имаше една врата, леко отворена. Стените бяха иззидани от бетонни блокчета, покрити с боя, някога бяла, а сега пожълтяла, като на места се виждаха кафеникави петна. Подът бе бетонен, като тук-таме, сякаш на случаен принцип, от него стърчаха масивни болтове. Фишър предположи, че в това помещение някога е било монтирано тежко оборудване.
В стаята имаше петима души освен нея. Възрастният мъж с бялата коса държеше в ръката си ножицата, с която бе разрязал дрехите ѝ. Останалите трима членове на екипа ѝ. И жена, която не познаваше. Въпросната жена бе изключително слаба, облечена в черна рокля с бяла престилка, досущ като униформа. Русата ѝ коса бе събрана на кок на тила.
……
Остатъците от дрехите ѝ лежаха на пода до краката ѝ. Там имаше и кофа, която някой бе използвал, за да я облее с вода. Едва сега Фишър видя металната масичка на две нива. Погледът ѝ бе привлечен от някакво устройство на долното ниво. То бе изработено от полирано дърво и имаше циферблат като старомоден радиоприемник. От задната му част излизаше кабел, който бе включен в контакт на стената. Странното устройство имаше още два кабела, навити като бобини. Единият завършваше с метален накрайник, другият имаше изолирана дръжка с месингови челюсти като на клещи.
– Виждам, че се възхищаваш на моя апарат – усмихна се възрастният мъж. – Донесох го от Москва. Той е много стар. Принадлежеше на майка ми. Тя беше голям специалист, ползваше се с уважението на всички. Може да го използваме днес. Бившите ти колеги не са виждали подобно устройство в действие. Високо напрежение, слаб ток. Това е тайната. Така поражда повече болка. За по-дълго време. Стоманеният накрайник влиза в… е, предполагам, че сама можеш да се сетиш. А клещите мога да закача където си поискам.
……
Ричър се върна през вратата, която водеше към фоайето. Вдигна люка на пода и огледа шахтата долу с помощта на огледалото. И тя като предишната се спускаше на шест метра. Това не му хареса. Ричър и бездруго се бе озовал твърде дълбоко под земята. Косъмчетата по врата му настръхнаха. Далечните му предци неслучайно бяха разказвали истории за тролове, които се крият под мостове, или за дракони, които живеят в пещери. Това бяха все тъмни и влажни места, неестествени. В тях не би трябвало да влизат хора.