На долното ниво имаше пет помещения. Две отляво, три отдясно и едно в дъното на коридора. На вратите имаше табели. Вентилация и Пречистване на въздух вляво. Електрическо табло и Генератор вдясно. Пречистване на вода в дъното. На Ричър не му се наложи да претърсва помещенията едно по едно. Вратите на четири от тях бяха затворени. Но една беше отворена. На генераторното помещение. Всъщност открехната. Едва-едва. Но достатъчно Ричър да чуе глас. Който мигом разпозна.
……
Клостерман плъзгаше ножиците между гърдите на Фишър. Остриетата застинаха върху тънката ивица плат на сутиена. Точно върху малката декоративна панделка. Той започна да натиска ножиците.
– Това е най-вече за мое развлечение, тъй като знам всичко за теб, Наташа. Или да те наричам Маргарет? – попита Клостерман. – Все пак имам един въпрос. Скитника. Как да го открия?
– Ами обърни се – предложи Ричър, който стоеше на прага.
Петима души се обърнаха. Двама отстъпиха към далечната стена. Клостерман и икономката му. Трима извадиха пистолети. Руските агенти. Те стояха вдясно от Ричър, застанали в права линия. Двамата мъже в двата края, жената по средата. Ричър пристъпи към тях. Те се прицелиха в него. Ричър вдигна ръце бавно, докато дланите му се озоваха на нивото на лицето, обърнати към тях с разперени пръсти.
– Ето как виждам нещата – каза Ричър. – Всички вие сте професионалисти. Дошли сте да си свършите работата. Нищо лично. Затова най-добре оставете пистолетите, легнете на пода с лице към земята, сложете ръце на тила. Няма да ви убия, а ще ви предам на властите. Те ще ви зададат куп глупави въпроси. Ще ви хранят с помия няколко месеца. След което ще ви разменят за някой американец, заловен в родината ви. Ще се приберете у дома до края на годината. Какво ще кажете?
Никой от руснаците не отговори.
– Предложението ми е с ограничена валидност – продължи Ричър. – То изтича след три секунди. Готови ли сте? Три. Две…
Ричър изстреля двете си ръце напред, сви пръсти в юмруци още в движение и удари двамата мъже в гръкляните. Те пуснаха пистолетите, полетяха назад и се хванаха за гърлата в отчаян опит да поемат въздух през смазаните си ларинкси. После Ричър заби дясното си коляно в корема на жената. Тя се преви надве, останала без дъх, а той стовари десния си лакът върху врата, точно на мястото, където гръбначният ѝ стълб се съединяваше с черепа. Тя се свлече в безсъзнание в краката му.
Не е зле, помисли си Ричър. Бързо. Ефективно. Макар и неособено красиво.
Икономката се втурна напред. Ричър почти не видя движението на крака ѝ, но го усети, когато стъпалото ѝ се стовари върху лицето му. Той посегна да я хване, но тя се дръпна бързо назад, в ъгъла, като непрекъснато подскачаше и се извърташе. Беше прекалено пъргава, за да я сграбчи. Ричър пристъпи към нея с намерение да я притисне в ъгъла, където от бързината ѝ нямаше да има особена полза. Тя се извърна настрани, като едновременно с това извади нещо от косата си. Игла за кок. Или по-скоро острие. Дълго дванайсет-тринайсет сантиметра. Тънко. Остро като бръснач. Икономката замахна към Ричър. Сряза ризата му. И кожата на гърдите му. Не твърде дълбоко, но достатъчно, за да потече кръв. Замахна в другата посока. Пропусна и се втурна към вратата. Ричър я последва. Излезе в коридора и видя, че тя вече е преполовила разстоянието до вратата в дъното. Той извади пистолета, прицели се и стреля три пъти. Целеше се в центъра на масата ѝ. Но куршумите се забиха в стената, високо и вляво от целта. Заглушителят явно се бе изкривил, когато пистолетът бе паднал по бетонните стъпала. Инстинктът му изкрещя: Хвани я! Но разумът му възрази: Прекалено бърза е. Остави я.
……
Ричър се върна в стаята и завари Клостерман до вратата. Срита го между краката и Клостерман се сви надве, след което запълзя на четири крака, като ту стенеше, ту се опитваше да си поеме въздух, ту повръщаше. Ричър отиде при Фишър, пресегна се и я освободи от белезниците. Тя се олюля за миг и опря длан на гърдите му. А после обви ръце около собственото си тяло.
– Студено ми е – каза Фишър. – Вие ми се свят.
Ричър отиде до тялото на мъртвата руска агентка, изправи го в седнало положение и свали тениската ѝ през главата. Подаде я на Фишър, след което свали още ботите, чорапите и панталона. Изчака Фишър да се облече, отиде до Клостерман и го подпря до стената.
– Искам да ми кажеш две неща – заяви Ричър. – Видях те как измъкваш информация от хората. Трябва ли да направя същото с теб? Трябва ли да използвам твоите методи? Да те провеся от тавана? Да включа електрическата ти играчка?