– Не – прошепна едва доловимо Клостерман.
– Добре. Има някои неща, които и бездруго знам, но предпочитам да ги чуя от теб. Първо, Тони Гарза. Журналистката. Ти ли я уби?
– Да.
– А преди това я измъчва, нали?
Клостерман кимна.
– А Марти? Онзи, който ме качи в колата си?
– Мъртъв е.
– И него ли уби?
– Не. Аз им наредих, те го убиха. – Клостерман кимна към телата на руснаците.
– Добре, благодаря ти за откровеността. И тъй като сме започнали да си споделяме разни неща, бих искал и аз да ти кажа нещо. Като за начало планът ти да използваш Фишър, за да пробуташ на ФБР фалшива информация, се провали.
– Нямам представа за какво говориш.
– Федералните разкриха истинския агент.
Клостерман се напрегна.
– Ще я арестуват съвсем скоро.
– Не ти вярвам.
– Истина е. В противен случай откъде бих могъл да знам името ѝ? Даян Смит. Или Даян Клостерман, преди да се омъжи.
Клостерман не реагира. Стоеше напълно неподвижен. В продължение на цели десет секунди. Петнайсет. После посегна рязко към глезена си. Обви пръсти около малък, двайсет и два калибров пистолет със седефена дръжка. Но така и не успя да го измъкне от кобура. Защото Ричър сграбчи буйната му бяла коса. Дръпна главата му напред. А после я блъсна назад в стената.
Само веднъж.
Но това бе достатъчно.
……
Ричър намери два телефона в джобовете на Клостерман. Най-обикновен модел за еднократна употреба с цвят на ванилия и друг, по-скъп, с всевъзможни допълнителни бутони и иконки. Ричър предположи, че някой във ФБР ще прояви интерес към него, затова го подаде на Фишър, след което двамата излязоха от стаята, тръгнаха по коридора и преминаха през вратата, която водеше към антрето. Фишър направи крачка към стълбата, после седна на пода и се сви.
– Не се чувствам добре – каза тя. – Не знам какъв наркотик използваха, но още ме държи. Няма да мога да се кача.
– Аз пък няма да те оставя долу – отвърна Ричър. – Каквото ще да става. – Той метна Фишър на рамо, изкачи се до следващото ниво и се промъкна през люка. –Видя ли, няма проблем. Още едни стълби и сме навън.
Ричър изкачи следващите пет стъпала. И спря. Нещо не беше наред в горната част на шахтата. Беше прекалено тъмно. Той обаче продължи. Стигна до върха, свали внимателно Фишър и я положи до стената. Затвори очи. Натисна вратата.
А тя не помръдна дори милиметър.
……
Ричър се озова в капан. Под земята. В тясно пространство. Единственият му кошмар от детството, който продължаваше да го преследва до ден-днешен. Най-големият му страх. Единственият, с който не успяваше да се справи.
– Нищо не разбирам – каза Фишър. – Защо няма дръжка?
– От другата страна е – обясни ѝ Ричър, който полагаше усилия да диша все така спокойно и равномерно. –Това е нещо като въздушен шлюз с две врати. Те никога не се отварят едновременно. Затова дръжките са от една и съща страна. Така един човек може да контролира и двете.
– Тоест някой ни е заключил отвън? Защо?
– Обзалагам се, че го е направила икономката на Клостерман.
Ричър се облегна на вратата и се плъзна надолу. Седна на земята. Кожата на гърба му настръхна. Той започна да се поти.
– Онази кльощавата? Която избяга? Но ти стреля по нея. Чух те. Не. Чакай… – Фишър поклати глава в опит да прогони мъглата, която заплашваше да я обгърне. – Не видяхме тяло в коридора. Избягала ли е?
Ричър сви рамене.
– Начинът, по който се биеше – каза Фишър. – Начинът, по който ѝ позволяваха да участва в мъченията. Тя не е обикновена икономка. А е една от тях. И ще докладва какво се е случило. Руснаците ще изтеглят агента си. Трябва да предупредим Уолуърк.
– Той пътува насам – отвърна Ричър. – Или поне би трябвало. Казах му, че си тук.
– Не можем да чакаме. Трябва да го предупредим още сега.
Ричър извади телефона си. Нямаше сигнал. Намираха се близо до повърхността, но над тях все още имаше прекалено много бетон. Прекалено много стомана. Все материали, които възпрепятстваха разпространението на радиовълните. Ричър опита телефоните на Клостерман. И те нямаха връзка.
– Добре – каза Фишър. – Трябва да открием начин да я спрем.
– Как? – възкликна Ричър. – Единственият изход навън минава през тази врата. Невъзможно е да я отворим.
– Трябва да има друг изход. Откъде минават водата или въздухът? Трябва да има тръба или шахта.
Ричър поклати глава.
– Подобни бомбоубежища залагат на затворени системи. Водата се обработва и рециркулира. Въздухът също.