– Ами електрозахранването? Генераторът? Сега го няма, но навремето със сигурност са монтирали генератор. Кога е построено това място? През 50-те?
Ричър кимна.
– Какви генератори са използвали тогава? – попита Фишър.
– Вероятно дизелови – отвърна Ричър.
– А дизеловите машини се нуждаят от въздух, който би трябвало да идва отвън. Ела! – каза Фишър и се изправи с усилие. – Да се върнем в генераторното. Ще започнем да търсим от там.
Ричър погледна отвора на шахтата. Това бе последното място на Земята, през което би искал да се провре. Но от друга страна, бе попаднал в капан, затворен зад масивна врата, и това бе последното място на Земята, на което би искал да бъде. Не биваше да забравя и за руската агентка. Дъщерята на Клостерман. Може би тя вече бе откраднала "Страж". Може би вече бе изчезнала от "Оук Ридж". Ричър знаеше, че Сандс ще вдигне тревога, ако не се свърже скоро с нея. Уолуърк също пътуваше насам. Но след колко време щеше да пристигне помощта?
– Ще отида – каза Ричър и връчи пистолета на Фишър. – Може да дойде някой от тях. Може да отвори вратата. В такъв случай погрижи се да не я затвори.
……
Ричър се спусна по първата стълба. Бавно и спокойно. Стъпало по стъпало. После и по втората. Накрая прекоси коридора, който водеше до генераторното помещение. Влезе вътре. Погледна за миг телата на пода. После насочи вниманието си към тавана и огледа всеки сантиметър от него. Не видя нищо, което да прилича на вентилационна шахта или отвор. Ричър продължи със стените. Забеляза две окръжности, отдавна зазидани и замазани. Вероятно някога тук бе имало тръби. Но с диаметър двайсетина сантиметра. Което означаваше, че Ричър и Фишър са обречени. Накрая Ричър застана пред двата квадратни панела на отсрещната стена. Почука върху единия. Звучеше плътно, солидно. Почука по другия.
Прокънтя на кухо.
Ричър се опита да го отскубне от стената, но не успя да го хване. Замазката и боята не оставяха никакви пролуки между панела и стената, дори нокът не можеше да мине между тях. Ричър отиде до металната масичка. Огледа зловещите инструменти върху нея. Откри чук и длето. Опита се да не мисли за какво ли ги е използвал Клостерман. Върна се при панела и започна от горния ляв ъгъл. Вкара длетото между бетонната стена и дървената плоскост и започна да удря с чука. Продължи още малко по края, след което вкара длетото по-навътре. Пет-шест сантиметра. Десет. По едно време усети панелът да помръдва. Ричър разшири дупката и накрая успя да го откърти. Зад него се показа квадратен отвор в стената е размери деветдесет на деветдесет сантиметра. Дълбочината на отвора бе също деветдесет сантиметра. Подът му бе солиден, стените също, но не и горната част. От там се издигаше кръгла шахта е диаметър отново деветдесет сантиметра. Ричър се опита да надзърне, но вътре бе тъмно като в рог.
Той се промъкна вътре, вдигна ръце над главата си, присви леко рамене и се изправи. Нищо не възпрепятстваше движенията му. Ричър опипа стените на шахтата. Бяха гладки и студени. Неръждаема стомана, помисли си той. Прокара длани надолу и попадна на вдлъбнатина, дълбока не повече от два-три сантиметра, разположена точно между две стоманени секции. Не беше кой знае какво, но все пак… Ричър се пресегна и откри още една вдлъбнатина на около метър над първата. Двете вече образуваха нещо като стъпала, вкопани в стените на шахтата. Стъпала, които водеха неизвестно къде в това тясно и мрачно пространство. Може би към повърхността. Към спасение. А може би към смърт и забвение.
Имаше само един начин да разбере.
Ричър започна да се катери. Хвана се за горното стъпало, набра се на ръце и намери опипом с крака долното стъпало. Опря гръб в металната повърхност зад себе си. Пое си дъх. Набра се до следващото стъпало. Отново си пое дъх. Започваше да се поти. Кожата му настръхна. После шахтата се стесни. Стените ѝ го притиснаха. Щеше да заседне всеки момент. Ричър имаше чувството, че е попаднал в някоя от онези черни дупки в Космоса, за които бе чел някъде. Които поглъщали материята и никога не я пускали.
Не. Това не бе истина. Съзнанието му въртеше номера. Ричър събра сили и продължи нагоре. Стигна до осемнайсетото стъпало. Деветнайсетото. Протегна ръце нагоре и пръстите му напипаха нещо. Плътна неравна повърхност. Дърво, предположи Ричър. Беше стигнал до върха, но нещо блокираше отвора.
Ричър натисна силно с длани. Наведе глава към гърдите и изкачи още едно стъпало. Надигна се, докато вратът и раменете му опрат в дървото, и започна да натиска. Тогава левият му крак се подхлъзна. Ричър залитна настрани и удари главата си в металната стена на шахтата. Разпери ръце встрани, възстанови равновесието си, събра сили, затаи дъх. И опита отново. Натисна с рамене и врат. Бавно увеличи натиска. И почувства, че дървото над главата му помръдва. Много бавно, но помръдва. Натисна по-силно. Дървото поддаде още малко. Ричър се завъртя и успя да го избута постепенно настрани, докато освободи достатъчно място, за да мине. Набра се, излезе от шахтата и се свлече на тревата, целият облян в пот. После легна по гръб и впери поглед в небето.