– Заради принципи – озъби се Гудиър. – Господин Клостерман се опитваше да спаси нашата страна. Нашата раса. Гордеех се, че му помагам.
– Стани.
Гудиър не помръдна.
Ричър стана от бюрото.
Гудиър се изправи сам.
– Свали си сакото – нареди Ричър.
Гудиър измъкна с усилие ръце от ръкавите и сакото му се свлече на земята.
– Разкопчай си ризата.
Ченгето започна да разкопчава копчетата си едно по едно, като започна от най-горното и стигна до кръста.
– До долу – каза Ричър.
Гудиър разтвори бавно ризата си. Ричър погледна лявата страна на гърдите му. Там имаше татуировка на орел. Със свастика.
– Сигурно си чул, че вчера се срещнах с някои от така наречените ти братя – каза Ричър. – Всички те напуснаха малката ви шайка. И получиха нареждане да уведомят останалите, че не направят ли същото, къщите им ще изгорят. Докато те са вътре.
– Не, не го прави! – възкликна Гудиър. – Моля те! И аз ще подам оставка.
– Разбира се, че ще го направиш, но още е рано за това. Твоите приятелчета споделиха, че Клостерман възнамерявал да възкреси Хитлеровата Катедрала от светлина, но се оказаха прекалено глупави – нямаха представа какво означава това. Надявам се ти да си по-добре запознат с историята.
– Разбира се. Аз помагах на господин Клостерман на всеки етап от планирането.
– Следователно си наясно, че ще пристигнат гости от всички щати?
– Точно така.
– И поддържаш контакти с подобни групи откачалки от други градове?
– Спри дотук! Предпочитам да отида в затвора, отколкото да предам братята си.
– Не продължиш ли да говориш, затворът ще се окаже най-малкият ти проблеми. Позволи ми да ти задам един въпрос относно вашата… кауза. Ти изповядваш същите възгледи като Клостерман, нали?
– Точно така.
– И го смяташ за свой брат?
Гудиър кимна.
– Той не беше твой брат. Клостерман беше руски шпионин. Той ви въртеше на малкия си пръст. Използваше ви. Сигурно се е присмивал на глупостта ви всяка вечер, преди да си легне.
– Добър опит, Ричър, но никога няма да го повярвам!
– Тази картина… – Ричър посочи стената над шкафовете в кабинета. – Винаги ли е била там, когато идваше при Клостерман?
Гудиър се изправи и изпъна рязко ръка в нацистки поздрав, но мигом трепна от болка.
– Винаги.
– Свали я, виж какво има от обратната страна.
Гудиър не помръдна.
– Да я докосвам е светотатство.
– Тогава аз ще го направя. – Ричър пристъпи напред, но Гудиър препречи пътя му.
– Не – каза ченгето. – Ако някой трябва да го направи, нека бъда аз.
Гудиър спря за миг пред картината, сякаш изричаше безмълвна молитва, а после се пресегна и я взе. Използва двете си ръце. Свали я долу. Застина за миг. И я обърна.
– Знаеш кой е това, нали? – попита Ричър. – Истинският идол на Клостерман. Хенри Клостерман е посветил целия си живот на унищожаването на всичко, в което ти вярваш. На всичко отгоре те е подлъгал да му помагаш. Спомняш ли си Тони Гарза? Убитата журналистка? Клостерман я е ликвидирал, за да не го разобличи. Само че ти си провалил разследването. Защото той ти е наредил. Помогнал си му да се измъкне.
Гудиър поклати глава.
– Не ти вярвам.
– Няма значение дали ми вярваш, или не – отвърна Ричър. – ФБР ще ти обясни всичко. Не те излъгах, когато ти казах, че федералните агенти пътуват насам. Можеш да останеш и да им помогнеш да разбият останалите групи. В такъв случай ще направиш услуга на твоите братя. Ще попречиш на някой с двуцифрен коефициент на интелигентност да ги експлоатира. Ако това не ти харесва, ще те посетим в дома ти. – Ричър извади запалка от джоба си и добави: – Няма да забравим да купим бензин по пътя.
Гудиър се свлече на пода.
– Не, ще остана.
– Извади си белезниците – нареди му Ричър.
Гудиър ги измъкна от кожения калъф, закачен на колана му.
– Закопчай се за дръжката на онзи шкаф.
Гудиър се подчини.
– Добре – каза Ричър. – Още две неща, преди да си тръгна.
Той взе картината и я стовари върху главата на Гудиър, при което тя се подаде над разкъсаното платно и рамката увисна около врата му като колие. А после удари полицая в лицето. При други обстоятелства Ричър би използвал лявата си ръка. Може би дори би сдържал силата си. Но в случая му се стори уместно да направи изключение.
……
Ричър остави на бюрото телефона за еднократна употреба, който Клостерман ползваше. Онзи само с четири номера в списъка с входящите обаждания. Единият принадлежеше на Гудиър. Вторият – на Марти, но тук разследването щеше да се озове в задънена улица. Останалите може би принадлежаха на други две корумпирани ченгета. Или на други двама превозвачи на куфари. ФБР щеше да ги провери. На когото и да принадлежаха другите два телефонни номера, тези хора трябваше да бъдат спрени.