И двата стола бяха монтирани твърде близо до масата, затова Ричър седна на пода в ъгъла. Часовникът в главата му показваше, че до повторното отваряне на вратата е изминал час и трийсет и седем минути. Или деветдесет и седем минути. Едно от най-големите двуцифрени числа. Едно от любимите му. Ричър прие това като добър знак. Не толкова добър знак бе самодоволната усмивка на лицето на мъжа, влязъл в стаята. Определено нямаше трийсет, с буйна чуплива коса и закръглено лице. Той седна на стола с гръб към прозореца и продължи да се усмихва.
– Виждам, че си се настанил като у дома си – заяви мъжът. – Извинявам се за забавянето. Искаш ли да седнеш? Да ми правиш компания? Да се опитаме да оправим заедно тази каша?
Ричър сви рамене, сякаш изобщо не го интересуваше какво ще се случи, после стана, протегна се и се настани на другия стол.
– Аз съм Джон Гудиър – усмихна се мъжът още по-широко. – И разследвам твоя случай.
– Джак Ричър.
– Знам това. Но не знам какво работиш. Какво правиш в моя град.
– Нищо не работя. И попаднах в този град напълно случайно.
– Напълно случайно? Да не би да са те отвлекли извънземни и да са те оставили наслуки тук?
– Качих се на автостоп. Един младеж ме взе. Пътуваше до тук. Нямам никакво намерение да оставам. Ще хапна нещо, ще пия кафе и ще потегля.
– С други думи, възнамеряваш да останеш достатъчно дълго, за да обереш магазин?
– Какво?
Гудиър извади от джоба си четката за зъби на Ричър и я остави на масата.
– Знаеш ли какво, излъгах. Много добре знам с какво се занимаваш. Опъваш джоба си с нея и се преструваш, че е пистолет. Не всички ще се вържат, но все пак доста хора ще решат, че не си заслужава да рискуват. Прав ли съм?
– Ти си пълен глупак!
– Така ли? – усмихна се Гудиър. – Какво ще кажеш за това? – Той извади пачката банкноти на Ричър и я остави до четката за зъби. – Имаш карта, но тези пари не са изтеглени от банкомат. Защото банките използват чисто нови банкноти. Тези биха залепнали и задръстили машината. Откъде ги взе?
– Спечелих ги.
– Как?
– Неотдавна реализирах една идея и инвестирах в музикалния бизнес.
Гудиър се приведе напред и понижи глас:
– Ще ти дам един съвет, Ричър. Живеем в двайсет и първи век. Полицейските управления отдавна разполагат с компютри и тези компютри са свързани. Пуснах описанието ти за проверка в Тенеси и девет съседни щата. Резултатите ще пристигнат съвсем скоро. Може би дори след минути. Най-добре ще е да ги изпревариш. Да направиш самопризнания, а аз ще ти помогна с оформянето и записването. Получим ли цял куп разпечатки с твоето описание, това само ще утежни положението ти. Много ще го утежни. Кой знае какви обвинения може да изскочат? И скитничеството да се окаже най-малкото сред тях.
– Не видях никакви езера на път за града – каза Ричър. – Предполагам, това обяснява всичко.
– Какво обяснява?
– Защо хвърляш въдиците си в тази стая. Нямаш причина да ме подозираш в извършването на престъпление. Пътувам без багаж. Какво от това? Правя го от години. Още откакто напуснах армията. Освен това не смятам, че си се свързал с други полицейски управления.
– Защо смяташ така?
– Ако го беше направил, вече щеше да си получил отговор. Външност като моята се набива на очи. В Тенеси и съседните щати няма човек, който да отговаря на моето описание. Но това няма никакво значение. Първо, защото не съм обирал никого. И второ, защото вие не сте в състояние да се свържете с останалите полицейски управление. Системите ви са в колапс.
Усмивката на Гудиър помръкна.
– Какво знаеш за нашите системи? Какво ти каза Ръдърфорд?
– Другият човек, когото неоснователно арестувахте? Нищо. Не съм разменил дори една дума с него. Не беше необходимо. Имам собствена система.
– Каква система?
– Зрение, версия 1.0. Но стига празни приказки! Всичко е очевидно. Твоят колега съобщи за ареста ми по мобилния си телефон. С други думи, компютърният терминал в колата му не работи. Компютрите в приемната са изключени. Охранителните камери не работят. Не става въпрос само за полицейското управление. Светофарите в града също са извън строя. Нещо странно става тук. Какво?
Гудиър помръдна неловко на стола си, но не отговори.
– Добре. Да пропуснем тези незначителни подробности и да се заемем със същината на въпроса. Защо някой ще иска да отвлече Ръдърфорд? На мен лично ми се стори доста безобиден тип.
– Кой казва, че някой е искал да го отвлече?
– Аз.
– И какво разбираш ти от отвличания?
– Достатъчно. Веднага разпознавам заложения капан. За разлика от Ръдърфорд. Той се нуждае от полицейска закрила. Би трябвало да го оставите в ареста за негово добро и да се свържете с ФБР. Отвличанията са в тяхната юрисдикция. Така няма да се натоварите с допълнителна работа.