– Дай ми пистолета.
– Казах ти, че не е зареден.
– Въпреки това ми го дай.
Марти вдигна оръжието от пода и го подаде на Ричър. Оказа се компактен "Смит & Уесън", 22-ри калибър. Ричър го провери. Не бе смазван отдавна, а пълнителят бе празен. Марти не го бе излъгал.
– И телефона – каза Ричър.
Марти свали мобилния си телефон от Стойката на арматурното табло.
– А сега и другия телефон. Онзи за еднократна употреба.
– Нямам друг телефон.
– Не ми губи времето. Абсурдно е да разговаряш с човек, който поръчва убийства, по телефон, който лесно може да бъде проследен.
Марти извади малък телефон от джоба си.
– И ключовете.
Марти въздъхна и подаде на Ричър кутийка с размерите на кибрит, върху която имаше четири бутона и лого. В единия ѝ край бе закачен ключодържател. Повечето ключове бяха съвсем обикновени на вид, но един бе по-малък от останалите. Ричър го вдигна.
– За белезниците ли е?
Марти кимна.
– Закопчай се за волана. Едната ръка е достатъчна.
Марти се подчини.
– Добре – каза Ричър и отвори вратата. – Стой тук. Отпусни се, почини си. Скоро ще се върна.
7.
Ричър тръгна пеша и след двайсетина метра видя черен път, който водеше до нивата вдясно от пътя. Земята бе почти гола. Той предположи, че тук някога са отглеждали тютюн, но догадката му се основаваше на полузабравените уроци, усвоени в училища, пръснати из целия свят, и смътни спомени за ниски кафеникави растения, израснали в напукана червеникава почва. Ричър стигна далечния край на нивата, която граничеше с рехава горичка, и продължи успоредно на шосето.
След няколкостотин метра видя задните фасади на две сгради. По-близката бе по-широка и по-висока. От бетонните ѝ стени се лющеха големи парчета бяла боя. В далечния ѝ край се издигаше масивен стълб, широк може би метър на метър, два пъти по-висок от самата постройка. На върха му бяха кацнали големи червени букви. От мястото, на което бе застанал, Ричър успя да различи С, Т, У, Д и Е, останалите букви бяха скрити от самата стена. Втората сграда бе по-малка и приличаше повече на павилион или будка. От бензиновите колонки нямаше и следа. Ричър предположи, че са били демонтирани и продадени в някой антикварен магазин в голям и богат град. Веднъж бе видял такава колонка на една витрина и тя струваше повече от кола на старо. Свидетелство за една отминала епоха, помисли си той. Досущ като порутената бензиностанция. Някога тук било доста оживено, икономическият бум бил подхранван от автосалона в съседство. После той затворил, бензиностанцията повела борба за оцеляване, но потокът от хора и коли продължил да намалява и накрая пресъхнал напълно. Мястото изглеждаше абсолютно безнадеждно от гледна точка на всеки бизнес. Ричър не бе видял и една кола, откакто бе навлязъл сред нивите. Освен онези двете, скрити зад по-голямата постройка. Шевролет и тойота. Черна и синя. Същите като предишния ден. Въпросът бе дали и броят на хората е същият.
Ричър предположи, че на покрива на сградата има наблюдател, който първи да види колата на Марти и да предупреди останалите. Колата щеше да прекоси паркинга и – ако Ричър планираше операцията – да навлезе между двете сгради и да спре по средата между тях. Някой щеше да изскочи от прикритието си, да отвори задната врата и да се хвърли на земята. Друг щеше да изстреля упойваща стреличка и да порази Ричър, преди да се е измъкнал от тясното купе. Това означаваше минимум трима души. Би трябвало да се справят с лекота с подобна задача. Но ако бяха по-предпазливи, щяха да използват двама души, които да отворят двете задни врати. Това означаваше двама стрелци. Разбира се, нужни бяха специални умения и опит, да не би стрелците, застанали един срещу друг, да се прострелят взаимно, но все пак участието на повече хора гарантираше, че мишената няма да рискува да се хвърли през отворената врата или да сграбчи пистолета преди изстрела. По-вероятно бе в засадата да участват петима. И ако бяха още по-предпазливи, щяха да осигурят още един човек, който да се притече на помощ в случай на нужда. Шестима. Две двойки, плюс двама самостоятелни играчи. Същото разположение на силите като предишния ден.
Ричър реши да остави скривалището на наблюдателя на покрива за най-накрая. Той щеше да се намира на твърде голямо разстояние, за да представлява заплаха, и дори да бе въоръжен, едва ли щеше да рискува да стреля от страх, че може да засегне своите колеги. Двете двойки най-вероятно щяха да заемат позиции зад задните ъгли на сградите. Неизвестният фактор бе вторият самостоятелен играч. Ричър трябваше да се справи първо с него или с нея.