Възникна ситуация, която се оказа по-спешна, бе заявил гласът по телефона.
Същият човек, наредил на подчинените си да му докладват, ако забележат Ръдърфорд.
Същият човек, чиито жертви се озоваваха в куфари, нарязани на парчета.
……
Ричър хукна обратно към колата, отвори вратата и се напъха зад волана. Натисна бутона за запалване, включи на скорост и подаде газ. Закопча колана с една ръка и завъртя рязко волана с другата. Колата описа осморка и изскочи на шосето сред облак от дребни камъчета. Ричър потегли на север, обратно към града. С умерено висока скорост. Колата се движеше гладко по правите участъци и поднасяше леко на завоите. Нивите, дърветата и зелените листа от двете страни на пътя изглеждаха размазани. Накрая шосето се стесни и се появиха първите къщи. Ричър завиваше ту надясно, ту наляво из жилищните квартали, в които бе навлязъл. Подмина Съдебната палата, спря до едно червено камаро на кръстовището с развалените светофари, после ускори рязко и спечели кратката гонка. Накрая спря пред кафенето. Гумите изсвириха. Минувачите зяпнаха. Ричър бе спрял на забранено място, но това не го вълнуваше. И бездруго нямаше да се бави.
Ричър отвори рязко вратата и се огледа. Продавачката обслужваше двама мъже в костюми. На опашката чакаха още четирима клиенти – двама мъже и две жени. Двойка тийнейджъри седяха плътно един до друг в сепарето най-отзад и си шепнеха нещо. Три от останалите маси бяха заети. Едната – от мъж с посребрена коса, целият сбръчкан и приведен над чашата си. Втората – от двайсетина-годишна жена, която работеше на тънкия си сребрист лаптоп. И последната – от мъж с дълга права коса, който бе вперил поглед в стената, а ръцете му се движеха, сякаш свиреше на въображаем комплект барабани.
От Ръдърфорд нямаше и следа.
Ричър пристъпи напред и каза:
– Извинете!
Настъпи тишина. Всички се обърнаха към него. Освен барабаниста.
– Търся Ръсти Ръдърфорд – каза Ричър. – Всички го познавате, нали?
Някои закимаха с готовност, други зашепнаха утвърдително.
– Идвал ли е днес? Някой виждал ли го е някъде?
Някои завъртяха глави, други зашепнаха отрицателно.
– Да знаете къде живее?
Всички завъртяха глави.
– Добре – продължи Ричър, – видите ли Ръдърфорд, предайте му следното съобщение. Джак Ричър е казал да се прибере у дома. Или да отиде в полицейското управление. Което е по-близо. Без никакво бавене. И да изчака да се свържа с него. Можете ли да го направите?
Някои закимаха, но без особен ентусиазъм.
Ричър продължи по главната улица и след три преки остави колата на Марти пред ресторанта. Само едно от сепаретата вътре бе заето. Над масата бе окачена снимка на розов кадилак. Възрастна двойка, която нищо чудно да бе притежавала подобна кола на младини, седеше от едната страна на масата. Двамата пенсионери закусваха. Пържола и яйца за него, палачинки със сладко за нея. И кафе за двамата. Много кафе. Сервитьорката бе оставила цяла кана пред тях.
Централните маси бяха свободни. Никой не използваше обществения телефон в задната част на салона. В кухнята също като че ли нямаше никого.
Никаква следа от Ръдърфорд.
Ричър пристъпи към сепарето с възрастната двойка.
– Извинете, че ви прекъсвам – каза той. – Някой от вас познава ли Ръсти Ръдърфорд?
– Познаваме го – кимна мъжът след секунда.
Жената го смушка с лакът в ребрата.
– Е, по-точно, знаем кой е – поясни мъжът. – Не че ни е приятел или нещо подобно. Като се замисля, май не сме разменили и една дума с него.
– Той е идиот. Пълен идиот – включи се жената. – Защо разпитвате за него?
– Трябва да го открия – каза Ричър.
– За да му сритате задника?
– Не, това определено не е целта ми.
– А би трябвало! – Жената остави вилицата си в чинията. – Непременно трябва да му сритате задника. И то здравата! Ръсти го заслужава. Голям малоумник е!
– Може да го заслужава, а може би не – отвърна Ричър. – И в двата случая трябва да го открия, при това бързо. Ако го видите, ще му предадете ли едно съобщение от мен?
Мъжът се замисли, но в крайна сметка кимна. И Ричър му каза какво да предаде на Ръдърфорд. После се обърна, защото бе доловил движение в единия ъгъл на заведението. Беше сервитьорката, която излизаше от кухнята. Онази, която бе видял предишната вечер.