– Открили сте го, значи? – каза тя и кимна към Ръдърфорд, докато наливаше кафе на Ричър.
– Да – отвърна той. – А сега търся друг човек.
– Кого?
– Холи. Колежката ви. Днес на смяна ли е?
– Всъщност това е нейната смяна – намръщи се сервитьорката. – Или поне би трябвало да бъде. Но тя не дойде. Обади се да каже, че е болна. За пореден път. Затова работя вместо нея. Вместо да заведа дъщеря ми на пазар в Нашвил, както ѝ обещах.
– Холи често ли боледува?
– Често отсъства от работа. И все казва, че е болна.
– Но вие не ѝ вярвате?
– Не казвам това. Отговорът, предполагам, зависи от представата ви за "болен". Не се съмнявам, че Холи често пъти не е в състояние да работи. Нещастно момиче. Или глупаво момиче. Зависи от гледната точка.
– Подозирате, че причината е друга? Може би си пада по чашката?
– Не става въпрос за алкохол, а за юмруци.
– Съпругът ѝ ли я бие? Или приятелят ѝ?
– Не и според нея. Твърди, че живее сама… Не наричам Холи лъжкиня, но онзи грим около очите? Има дни, когато все едно го е мазала с шпакла. Или онези блузи с дълъг ръкав, които облича, когато навън е четиресет градуса? Определено не съответстват на думите ѝ. Не, в никакъв случай. Холи или живее с някой мръсник, или е най-непохватният човек на планетата. Какво да ви донеса?
Ричър си поръча двойна порция палачинки с бекон и две парчета ябълков пай, докато Ръдърфорд се зачуди какво да избере между гофрети и палачинки. Накрая се спря на гофретите и сервитьорката си записа поръчката. Ричър се поинтересува дали в ресторанта няма някакви вестници. Забеляза, че Ръдърфорд се подсмихва, и когато сервитьорката се отдалечи, го попита:
– Какво? Не следиш ли новините?
– Обичам новините – отвърна Ръдърфорд и извади телефона си. – Там е работата, обичам днешните новини, а не вчерашните. Те са минало.
Сервитьорката се върна с купчина местни и национални вестници, които остави на масата.
– Би трябвало да ги даде за рециклиране – отбеляза Ръдърфорд. – В тях няма да откриеш нищо, което да не съм прочел тук – каза той и вдигна телефона си. – И то в далеч по-големи подробности. О! Чакай малко! – Ръсти взе от купчината местен вестник и каза: – Това съм го пропуснал. Странно.
– Какво има?
– Новини около убийството на една журналистка. Видях заглавията в интернет, но не обърнах внимание на името. Виж! – Ръдърфорд остави вестника пред Ричър и посочи заглавието на статията. – Стори ми се познато. Тя ми звъня два-три пъти. Странно е, когато жертвата се оказва човек, когото познаваш. Дори всъщност да не е така. – Той зачете статията и пребледня. – Божичко! Това е ужасно! Тук пише, че са я отвлекли и оставили жива в продължение на няколко дни. Но са я изтезавали, след което са я убили и нарязали тялото на части, които изхвърлили на три различни места.
– Дай да видя! – каза Ричър, взе вестника и зачете статията.
Ръдърфорд грабна телефона си, въведе няколко команди и плъзна пръст по екрана.
– Не откривам повече информация. Намерих само нейна снимка отпреди изчезването.
– Каза, че се е свързала с теб. По какъв повод? – попита Ричър и остави вестника.
Ръдърфорд сви рамене.
– Първия път беше преди няколко седмици. Изпрати ми имейл. Правела проучване за някаква статия… нещо, свързано с недвижими имоти, мисля. Беше по времето, когато изгоря складът, в който се съхраняваше градският архив. Всички документи от Гражданската война насам бяха унищожени. Жената се интересуваше дали не разполагаме със записи на дигитален носител. Предполагам, че се свърза с мен, защото отговарях за поддръжката на компютърната система.
– Успя ли да ѝ помогнеш?
– Тогава си казах, че е извадила голям късмет. Градската управа тъкмо бе приключила огромен проект по прехвърлянето на целия архив на дигитален носител и качването му в интернет. Много скоро щеше да стане обществено достъпен. Дадох ѝ адреса на ръководителя на проекта, в случай че ѝ позволят да се запознае предварително с базата данни. Няколко дни след атаката с рансъмуер въпросната журналистка ми остави съобщение на гласовата поща. Интересуваше се има ли друг начин да прегледа архива, тъй като компютърната система е блокирала. Очевидно нямаше друг вариант, а и аз си имах достатъчно проблеми, затова не знам какво е станало след това.