И в двата случая щеше да получи полезна информация.
И в двата случая трябваше да побърза.
Когато Ричър слезе в мазето, завари полицай Рул зад бюрото си. Тя вдигна поглед и Ричър бе готов да се закълне, че в очите ѝ проблесна искра, когато го забеляза. А може би му се искаше в очите ѝ да проблесне искра?
– Господин Ричър – каза тя. – Някакъв напредък с издирването на Ръсти Ръдърфорд?
– Фалшива тревога – отвърна Ричър. – Оказа се, че Ръсти е добре. Но ще ви бъда благодарен, ако ми помогнете за нещо друго.
Рул скръсти ръце на гърдите си.
– Кой е изчезнал този път?
– Никой. Става въпрос за един скорошен случай. Убийство. Журналистка, открита нарязана на парчета. Прочетох за това във вестника. Интересува ме една подробност. Дали частите от тялото ѝ са били открити натъпкани в куфари.
От лицето на Рул изчезна и най-малката следа от добро настроение.
– Случаят е ужасен. Не мога да го обсъждам. Наясно сте с това. Разследването се води от Гудиър. Можете да попитате него, но и той няма да ви каже нищо.
– Тук ли е Гудиър?
– В момента отсъства.
– Имам само един въпрос. Отговорете ми с "да" или "не". Моля ви!
– Знаете, че не мога.
– А щяхте ли да ми кажете, ако имахте право?
– Може би.
– Какво ще кажете да сключим сделка? Аз ще ви направя услуга и вие ще ми направите услуга.
Рул се замисли и попита:
– Какво предлагате?
– В ресторанта срещу дома на Ръдърфорд работи една сервитьорка, Холи. Тя има приятел, който…
– Който е абсолютен лентяй и негодник, а тя толкова се срамува от него, че не признава съществуването му дори пред колежките си. – Рул поклати глава. – Те, разбира се, знаят всичко. Въпреки опитите на Холи да прикрие синините с грим. Ако се опитвате да ме изкушите със случай на домашно насилие, забравете. Обсъждала съм проблема с Холи. Без никакъв резултат. Отказва да сътрудничи.
– Ами ако сложите край на домашното насилие без помощта на Холи? И отбележите голяма червена точка?
– И как да го направя?
– Кога се появи на сцената въпросният приятел?
– Преди две години… най-малко – намръщи се Рул. – Всъщност не знам със сигурност. Но тогава забелязах първите синини и започнах да задавам въпроси.
– Проверихте ли името му в базата данни?
– Разбира се. Беше чист.
– Сигурна ли сте, че това е истинското му име?
Рул сви рамене.
– А проверихте ли отпечатъците му? – попита Ричър.
– Не. Нямах основание да го арестувам. Холи отказа да повдигне обвинения, а не разполагах с други доказателства, че я е удрял.
– Арестуван ли е по друг повод през последните няколко седмици? Откакто компютрите в града не работят.
– Нямам представа. Без компютри трудно можем да следим кой влиза в ареста и кой излиза. Защо?
– Мисля, че трябва да проверите – отвърна Ричър. – Мисля, че ще откриете скорошен арест. И мисля, че има друга причина Холи да крие своя приятел.
– Например?
– Можете ли да проверите дали той ви е дал истинското си име? Дали не е използвал други имена или прякори?
– Може би. Ако имам достатъчно основания.
– Имате ли приятели в други полицейски управления, на които да звъннете? Управления с работещи компютри и достъп до различни бази данни.
– Може би. Ако ми кажете причината.
– Човекът, който ме докара вчера в града, е застрахователен агент. Пристигна тук, за да поеме преговорите за откупа, който трябва да бъде платен, за да заработят компютрите отново. Холи ме видя да слизам от колата му, а после подслуша разговора ми с Ръдърфорд, докато вечеряхме. И е стигнала до грешния извод. Решила е, че аз работя за застрахователната компания. Затова е повикала онези отрепки, за да ме изплашат и да ме накарат да зарежа случая. Въпросът е защо. Кой има изгода компютрите да не заработят?
Рул се намръщи. После примигна. Накрая усмивката ѝ се завърна, по-лъчезарна от всякога.
– Някой, който е обявен за издирване, но на друго място. Извън нашата юрисдикция.
– Бих отишъл още по-далече – каза Ричър. – Предполагам, че този някой е обявен за издирване във връзка със сериозно престъпление. Но срокът на давност скоро ще изтече.
– Затова се укрива толкова време и експлоатира горката Холи. Измъкнал се е само защото във възможно най-подходящия – за него, разбира се – момент, компютрите ни са излезли от строя. Защо късметът се усмихва все на такива мръсници?