Тойотата излезе от подземния паркинг и зави, а Ричър насочи вниманието си към шевролета. Вероятността зад волана му да седи член на екипа, който да играе ролята на подкрепление и да си тръгне след десетина минути, или наблюдател, който да изчака Ръдърфорд и да го проследи, бе петдесет на петдесет. Изминаха десет минути. Никакво раздвижване. Ричър бе предприел това упражнение само за да наблюдава противника в реални условия. Да прецени уменията им, да проследи начина им на вземане на решения. Сега тяхната предпазливост му даваше неочаквана възможност. Шанс да разстрои малко операцията им.
Сред безпорядъка, който цареше на бюрото на портиера, имаше табелка: Връщам се след пет минути. Ричър я взе, остави я на плота отпред, грабна найлоновия плик и тръгна към вратата. Излезе на улицата, подмина колата на Марти, свърна в пряката, по която бе минал Ръдърфорд, и продължи право към шевролета. Стигна на трийсет метра от колата, когато мъжете вътре го забелязаха. Пръв бе шофьорът, който смушка спътника си с лакът. Ричър видя и двамата да се напрягат. Той продължи по тротоара. Бавно и спокойно. С отпуснати ръце, леко раздалечени от тялото. Като човек, който не желае никакви недоразумения. Ричър се изравни с десния прозорец на шевролета, спря и се усмихна дружелюбно. Мъжът на предната дясна седалка го изгледа продължително и свали прозореца.
– Какво искаш? – попита той.
– Първо, искам да се извиня за вчера – каза Ричър. – Намесих се в ситуация, от която нищо не разбирам. Нямах представа какво става и действах по инстинкт. Надявам се, че приятелите ви са добре. Както и да е, междувременно си поговорих с един много интересен човек. Той ми обясни някои неща. Например какво трябва да направя, ако искам да напусна града невредим. Затова ви предлагам сделка. Знам къде е Ръдърфорд и съм готов да ви го предам незабавно. Но ще трябва да действате бързо. Не остава много време. Той е убедил портиера да ви пробута някаква история за летището, но истината е, че се е уговорил с някакъв тип да го изведе нелегално от страната. Частен самолет. Фалшиви документи. Промяна на външния вид. Каквото се сетите. Да се срещнем в кафенето след пет минути и ще ви обясня всичко. Не се бавете. Нямате време. Замотаете ли се, Ръдърфорд ще ви се изплъзне като вода между пръстите. И този път вината няма да е моя.
Ричър продължи до следващата пряка и в мига, в който се скри от погледа на мъжете в шевролета, хукна с всички сили. Насочи се към входа на сградата на Ръдърфорд, след което се шмугна в страничната уличка. Раздалечи двата контейнера за боклук и се скри в пространството между тях. Предполагаше, че хората в шевролета няма да споделят с никого какво бяха чули току-що. Та то бе толкова откачено! Първо щяха да го обсъдят помежду си. В продължение на поне една минута. Вероятно нямаше да повярват на Ричър, но можеха ли да си позволят да игнорират думите му? Едва ли. Щяха да решат да го последват. Но първо щяха да докладват. На онзи, който издаваше заповедите. Тогава щеше да настъпи най-критичният момент. Ако Ричър бе изиграл ролята си твърде убедително, те може би щяха да напуснат поста си пред подземния паркинг. Да заобиколят и да спрат близо до кафенето. Ричър се надяваше да не е бил толкова убедителен. В такъв случай по-разумният подход изискваше двамата да се разделят. Единият щеше да продължи наблюдението от шевролета, тъй като щеше да реши, че думите на Ричър най-вероятно са лъжа. Другият обаче щеше да тръгне пеша към кафенето, в случай че Ричър бе казал истината. След като обсъдеха въпроса, двамата мъже от шевролета нямаше да разполагат с много време. Трудно щяха да стигнат преди крайния срок. Затова вторият наблюдател щеше да тръгне по възможно най-бързия маршрут. С други думи, по възможно най-краткия. И той щеше да го отведе до тази странична уличка.
Часовникът в главата на Ричър показваше, че от мига, в който се отдалечи от шевролета, са изминали точно четири минути. Никой не влезе в страничната уличка. Четири минути и трийсет секунди. Никой не идваше. Четири минути и четиресет и пет секунди. Ричър чу стъпки. Някой тичаше. Леко. Бързо. Устремено. Насочваше се право към него. Ричър изчака още секунда, след което излезе от скривалището си между контейнерите за боклук. На три метра от себе си видя мъжа от шевролета. Той спря след още една крачка и зае същата странна поза, която бе заел и предишния ден. Но после май размисли. Може би заради изражението на Ричър. Може би заради разликата в телосложенията. Може би защото си спомни какво се бе случило с двамата му колеги. Каквато и да бе причината, мъжът се изправи, посегна към гърба си и извади пистолет. "Берета М9".