– Няма да ни предадеш Ръдърфорд, нали? – попита той.
– Може и да го направя – отвърна Ричър. – Но при едно условие.
– Какво?
– Кажи ми защо го преследвате.
Човекът се сепна, но отговори:
– Ръдърфорд има нещо, което искаме.
– Наистина ли бе, Шерлок? – възкликна Ричър. – А по-конкретно?
– Не мога да бъда по-конкретен. И не е необходимо. Защото много скоро ти сам ще се молиш да ни кажеш къде е Ръдърфорд.
– На нас? – попита Ричър. – Кои сте вие?
– Ще разбереш, когато му дойде времето. – Мъжът направи кръгово движение с пистолета. – А сега се обърни. Ръцете на стената. Краката широко разтворени. Не се съмнявам, че процедурата ти е добре позната.
Стоеше на два метра разстояние. С други думи, извън обхвата на Ричър. Но Ричър бе поне с двайсет и пет или трийсет сантиметра по-висок от него.
– Ти печелиш – заяви Ричър.
И започна да се обръща. По посока на часовниковата стрелка. Като използва за опора десния си крак. Така придвижи левия по-близо до мъжа с пистолета. На практика скъси наполовина разстоянието между тях. После продължи завъртането, докато лявото му рамо се озова срещу мъжа. Тогава стъпи здраво на земята, протегна рязко ръка и сграбчи отдолу дулото на пистолета. Ричър изви рязко оръжието и го дръпна с такава сила, че счупи показалеца на своя противник и увреди сухожилията на китката му. Мъжът изви от болка и отскочи назад. Пистолетът падна на земята. От разкъсаната кожа над кокалчето на показалеца потече кръв. Нещастникът поднесе раната към устата си и засмука кръвта. А след това насочи вниманието си към Ричър. Отстъпи крачка назад и се престори, че ще го изрита, но вместо това замахна в опит да нанесе кроше в слепоочието му. Ричър се наведе назад и блокира удара с такава сила, че нападателят му се завъртя около оста си и остави лявата половина на тялото си напълно беззащитна. Ричър стовари юмрук в бъбрека му. Приготви се да нанесе ритник, но се отказа в последния момент и блъсна бедрото на мъжа със стъпалото си. Противникът му залитна назад и настрани, краката му се оплетоха и той се спъна сам, след което се свлече в подножието на отсрещната стена.
Ричър пристъпи към него и изчака мъжът да го погледне в очите.
– Какво искате от Ръдърфорд?
Непознатият се изправи първо на четири, а после и на два крака, но остана приведен, с увиснали рамене като човек, който приема пълното си поражение. Миг по-късно обаче цялото му тяло експлодира и той нанесе два бързи резки удара с ръце с надеждата да отблъсне Ричър назад. Мъжът замахна още два пъти и се завъртя, вдигна десния си крак и го насочи към главата на Ричър. Попаднеше ли в целта, този удар щеше да създаде проблем. Не защото силата му щеше да прати Ричър в несвяст, а защото можеше да го забави. Да го дезориентира. Да даде на противника му възможност да се върне в боя. Ричър обаче не отстъпи назад. Той направи това, което винаги правеше в подобни ситуации. Пристъпи по-близо до опасността. Ричър видя, че тялото на мъжа започва да се завърта, и пресрещна крака му, преди онзи да го вдигне по-високо от кръста си. Приклещи пищяла му между ръката и тялото си и плъзна длан напред, за да сграбчи коляното му. А после повдигна крака на своя противник, в резултат на което мъжът се олюля с надеждата да запази равновесие, а на лицето му бе изписано искрено възмущение.
– Запази тези удари за спортната зала – посъветва го Ричър. – Защото там има правила, докато тук има само решения и последствия. В твоя случай става въпрос само за едно решение. И ти трябва да го вземеш сега. Трябва да решиш дали да ми кажеш какво знаеш. Не го ли направиш, никога няма да проходиш отново. Не и без накуцване.
Мъжът не отговори.
– Помисли си хубаво – продължи Ричър. – Виждал ли си някога рентгенова снимка на коляно? Костите са най-малкият ти проблем. Те заздравяват лесно. Трябва да мислиш за останалото. Връзки. Сухожилия. Хрущяли. Но най-вече за връзките. Ако те пострадат, при това не особено сериозно, и ти си световноизвестен спортист с купища пари и мигновен достъп до болница, имаш шанс да се възстановиш. Но ти не си световноизвестен спортист. Предполагам, че не разполагаш с купища пари. Мога да те уверя, че ако моят крак се стовари върху коляното ти с цялата тежест на тялото ми, уврежданията ще бъдат повече от тежки. Мога да ти го гарантирам.
Мъжът се дръпна назад в опит да освободи крака си. Замахна с лявата ръка с надеждата да удари Ричър, но възможностите му за реакция бяха ограничени от блокирания му крак.
– Добре – предаде се той, останал без дъх. – Добре. Прави каквото искаш. Няма да ти кажа нито дума.