Выбрать главу

Вторият ключов фактор бе защитният му костюм, който го спаси от огъня на експлозията, и когато Дърк се върна на мостика, Пит вече се изправяше.

— Добре ли си? — попита синът му.

Ушите на Пит пищяха и той едва чу думите му.

— Да, благодарение на костюма.

Погледна напред и добави:

— Ще се ударим!

Едва бе изрекъл тези думи, когато корабът се разтресе и спря.

Когато се бе хвърлил на пода, Пит бе завъртял щурвала така, че курсът на „Аделейд“ да пресече този на „Залцбург“. Каналът бе прекалено тесен и корабът на Болке нямаше друга възможност за маневриране, освен да продължи опита си за обратен завой с надеждата „Аделейд“ да мине покрай него. Действията на Пит обаче бяха осуетили тези намерения.

Болке гледаше изумено как „Аделейд“ — въпреки че мостикът й бе превърнат в димящи руини — завива към тях, сякаш насочвана от невидима ръка. „Залцбург“ продължаваше да завива, когато „Аделейд“ се заби в средата на корпуса му. Разнесе се оглушителен трясък, последван от стържене на стомана в стомана, когато носът на „Аделейд“ се заби в корпуса на „Залцбург“ на почти шест метра. Ако „Залцбург“ бе напълно натоварен, натискът върху корпуса му със сигурност би го разцепил на две. Въпреки това сблъсъкът проби яките стоманени плочи и през отворите нахлу вода, която започна да изпълва трюмовете му.

Контейнерите, наредени по палубата на „Залцбург“, се разпиляха като плочки от домино. Някои премазаха релинга на щирборда и паднаха в канала. Два празни контейнера откъм бакборда се стовариха върху микровълновата установка и премазаха радарната антена и двамата й оператори. Друг контейнер се преобърна и премаза крака на стрелеца с гранатомета до Пабло. Той изпищя за помощ, но колумбиецът нямаше какво да направи.

И двата кораба бяха пострадали фатално, но „Залцбург“ определено се намираше в по-тежко състояние. Наклони се наляво и по палубата му започнаха да се плъзгат контейнери и да падат във водата.

Пабло хукна към мостика, където Болке наблюдаваше случващото се онемял, с изцъклени като на зомби очи. Колумбиецът го подмина и отключи един шкаф. Вътре бе оставил пластмасовата кутия с плановете и спецификациите на Хейланд за „Морска звезда“.

— Къде е капитанът? Трябва да напуснем кораба.

— Слезе при главния механик.

— Нямаме време за губене, трябва да се качим на спасителната лодка. Бързо!

Болке го последва. Слязоха на главната палуба и хукнаха към издигнатия над водата релинг на щирборда, където висеше спасителната лодка. Пабло хвърли кутията в нея и извика на Болке:

— Качвайте се! Ще я спусна във водата и ще скоча след вас.

Болке изпълни нарежданията му. Пабло развъртя лебедката и започна да спуска лодката, но изведнъж Болке викна:

— Виж!

И посочи. На палубата на „Аделейд“, точно под кърмовата надстройка, се бяха появили двама мъже, облечени в сребристи защитни костюми. Единият бе покрит със сажди. Другият държеше пистолет.

— Зная как да ги забавя — каза Пабло, спусна лодката във водата и отвърза швартовото й въже, докато Болке откачи стоманения кабел на лебедката. После хукна към каютата, в която държаха Ан.

За първи път агент Бенет изпита радост от появата му. Нямаше представа какво се е случило, но не се съмняваше, че корабът потъва, и се страхуваше, че ще я оставят да се удави в каютата си.

— Хайде! — извика Пабло, сграбчи белезниците й между китките и я затегли по коридора и навън.

Ан не можеше да повярва на очите си. Двата кораба се бяха заклещили един в друг и „Залцбург“ вече потъваше.

Пабло я помъкна по наклонената палуба към релинга на бакборда. Газеха до глезените във вода. Колумбиецът спря пред един контейнер, който се бе забил в перилата, извади ключ и откопча едната гривна на белезниците й.

Когато я задърпа към контейнера, Ан се подчини, престори се на покорна и примирена със съдбата си. Миг по-късно обаче се опита да го изрита в слабините с коляно. Пропусна на милиметри.

Реакцията му не закъсня и юмрукът му се стовари върху главата й. Той сграбчи окованата й в белезници китка и закопча свободната гривна за една от халките в основата на контейнера.

— Съжалявам, че нещата между нас не се получиха — каза й. — Помахай на приятелите си за сбогом.